Легендата [bg]

Ако не беше изпитала какво е смъртта по време на Каравала, Тела би казала, че в тези кошмари е умирала отново и отново. Ала нищо не беше като смъртта, освен самата Смърт. Била е глупава да вярва, че Смъртта ще я остави на мира, след като й избяга. Та Тела беше изумителна — естествено, че Смъртта ще иска да я задържи.

Но макар да бе видяла насън ангелите на Смъртта, когато се събуди, я приветства богиня.

Скарлет стоеше до леглото й и държеше поднос със съкровища, натежал от сметанови бисквитки, пържени в масло яйца, крем карамел, дебели порязаници бекон с хрупкава коричка и кана течен шоколад с подправки.

Тела грабна най-голямата сметанова бисквитка. Чувстваше се уморена, макар да беше спала с дни, но храната помогна.

— Казвала ли съм ти колко те обичам?

— Реших, че ще си гладна след случилото се.

— Скар, съжалявам, аз…

— Няма за какво да се извиняваш. Знам колко е лесно да бъдеш измамен от актьорите на Легендата. А и всички на кораба смятат, че Найджъл е прекалил — успокои я Скарлет и я изгледа изпитателно, сякаш се надяваше сестра й да признае защо е отишла при гадателя.

Тела искаше да обясни действията си, но усещаше, че моментът не е подходящ да сподели за сделката, която е сключила с тайнствения „приятел“. Скарлет щеше да се ужаси, като разбере, че Тела си е писала с непознат, препоръчан й от съмнителен магазин със странното име „Най-издирваните от Елантин“.

Тела не беше излъгала Джулиан, когато му каза, че й е неприятно да лъже сестра си. Уви, това невинаги я спираше. Пазеше тайни от Скарлет, за да й спести тревогите. Когато майка им изчезна, Скарлет преждевременно се прости с детството си и пое грижите за по-малката си сестра. Това не беше честно и Тела не искаше да я натоварва допълнително.

Но започваше да се пита дали сестра й вече не е разбрала за игричките й така или иначе.

Скарлет току приглаждаше диплите на полата си, която изглеждаше все по-измачкана с всяко докосване. По време на Каравала Легендата й беше подарил вълшебна рокля, която се променяше по своя воля, и сега дрехата изглеждаше разтревожена като Скарлет. Розовата дантела на ръкавите бавно посивяваше.

Тела отпи голяма глътка от шоколада и се надигна в леглото.

— Щом не си разстроена заради сделката ми с Найджъл, тогава какво те тревожи?

Скарлет стисна устни.

— Исках да говоря с теб за Данте.

По дяволите. Не това беше очаквала, но пак беше лошо. Съвсем беше забравила как се изложи в стаята на Данте. Беше припаднала на прага му и той явно я бе донесъл тук, а Скарлет го е видяла как я мъкне полугол в прегръдките си.

— Скар, не знам какво си мислиш, но ти се кълна, че между мен и Данте няма нищо. Знаеш мнението ми за момчетата, които са по-хубави от мен.

— Твърдиш, че нищо не се е случило помежду ви след края на Каравала? — Скарлет прекоси малката каюта и взе чифт сребърни пантофки, същите, които Тела беше затрила в гората. — Снощи Данте се отби да ги остави, заедно с интересна бележка.