Признаци на живот [bg]

— Извинете ме, доктор Уингейт — спря го по пътя към залата сестра Харгрейв. — Бихте ли ми отделили време само за няколко думи?

— Наложително ли е? Закъснявам за мисис Бюканън.

— Тъкмо за нея бих желала да поговорим.

— Нещо важно ли е?

— Не е ли всичко важно? — отвърна със свенлива усмивка мисис Харгрейв.

— Съвсем точно казано. — И той я поведе към кабинета си.

— Ще бъда съвсем кратка — заяви мисис Харгрейв, когато се настаниха в стаята. — Забелязах, че мисис Бюканън… всъщност доктор Бюканън… Без съмнение си спомняте, че е лекарка?

— Да, разбира се. Доктор Карпентър ми го каза преди две години и за своя изненада научил това от вестника.

— Струва ми се, фактът, че тя е лекарка, никога не бива да убягва от вниманието ни — продължи тя. — Нерядко лекарите може да бъдат доста трудни пациенти. — Доктор Уингейт кимна. — Във всеки случай сигурна съм, че е изпаднала в депресия.

— Това не е изненада. Някои от нашите инвитро пациентки изпадат в депресия от време на време.

— Появяват се и белези на семейни несъгласия, дори внушения за спиране на лечението след провеждане на този цикъл.

— А, това ще е много неприятно — съгласи се доктор Уингейт, проявил най-сетне интерес към разговора.

— Депресията, семейните неразбирателства и фактът, че тя е лекарка, ме карат да мисля, че би трябвало да променим провежданото лечение — опита да му внуши мисис Харгрейв.