Дарк Холоу [bg]

— Ще ти се обадя пак до седмица, най-много две.

Рита видимо се безпокоеше от нещо, може би й се стори, че не е достатъчно учтива към гостенката и попита:

— Няма ли да поостанеш малко?

Шерил Лансинг хвърли кратък поглед към мен и се усмихна.

— О, не, не и тази вечер. Трябва да свърша още цял куп неща, а съм и сигурна, че вие с господин Паркър имате за какво да говорите.

Кимна ми и излезе. Загледах се в гърба й, докато тръгна надолу по стълбите. Може и да е от „Социални грижи“ или пък от благотворителното дружество на името на свети Винсент де Пол. То има административна сграда до църквата отсреща. Рита, изглежда, интуитивно усети за какво си мисля.

— Приятелка ми е, истинска — обади се тихо. — Познаваше Били, знаеше го що за стока е, знае го и сега. Непрекъснато се грижи за нас и всячески се старае да помага.

Заключи вратата и чак сега ме изгледа продължително в лицето.

— Били ли ви направи това?

— Е, имахме известни разногласия — рекох небрежно.

— Ужасно съжалявам. Изобщо не помислих, че може да се опита да…

По лицето и се изписа искрено съчувствие и неудобство. Сега изглеждаше много хубава въпреки тъмните сенки под очите и фините бръчици, които тревогите вече дълбаеха около устата й, досущ наченки на пукнатини по красиво излят стар гипс.

Покани ме да седна, тя самата се настани на една възглавница и взе Доналд на коляно. Той бе доста едро дете, с големи сини очи и изражение на постоянно любопитство. Усмихна ми се, поклати пръст и погледна майка си. Тя също се усмихна и той се засмя, сетне изхълца.

— Да ви почерпя едно кафе? Нямам бира, за съжаление, иначе бих ви предложила.

— Благодаря, аз изобщо не пия. Отбих се да ви дам това.

Подадох седемстотинте долара — заедно е онези двеста, които изтеглих от моята сметка. Тя видимо се изненада, а Доналд се опита да вземе една банкнота и да я налапа.

— Да, да — сопна му се мило тя и издърпа парите от малките пръстчета. — Ти и така ми струваш доста за гледане.

Сетне отдели две по петдесет и ми ги подаде.

— Моля ви, вземете ги — каза тихо. — Заради това, което се е случило. Моля ви.

Притиснах парите в дланта на Рита и свих пръстите й отгоре, като внимателно отблъснах ръката.

— Не ми трябват. Нали вече обясних — правя го като услуга, заради старото познанство. Говорих с Били. Стори ми се, че сега има малко събрани пари и ще си изпълнява задълженията. Ако не го направи, е, тогава вече ще трябва да се обърнете към ченгетата.

Тя кимна.

— Той не е лош човек, господин Паркър. Много е объркан, изглежда, вътре в него нещо постоянно ври и кипи, но обича Дони повече от всичко друго на света. Струва ми се, че е готов да направи какво ли не, само да не го отвеждам оттук.