Адвокат за милиони [bg]

— Същият. Какво знаеш за него?

Козловски поклати глава.

— Не много. Известно време имаше сериозна репутация, но после залезе. Беше дребен играч.

Пред тях мина продавач на бира. Лиса изсвири с пръсти. Беше достатъчно силно да стресне младия продавач, който едва не изпусна таблата.

— Хей, дай три насам! — провикна се тя.

Фин вдигна ръка към ухото си и направи гримаса.

— Трябваше ли да го правиш?

— Боже, много си ми нежен. — Тя взе чантата си и извади оттам двайсетачка.

— Сигурна ли си, че не искаш аз да ги платя? — попита Фин. — В момента провеждаме служебно съвещание.

— Дръж си портфейла, шефе. Имам повече пари от теб.

— Не е лъжа, но все пак…

Тя го изгледа с досада.

— Наистина ли искаш да платиш?

— Не съвсем.

— Добре. Тогава млъкни.

Фин се усмихна на Козловски, който само сви рамене.

— Та за какво са спипали Девън? — попита бившето ченге.

— За обир — отвърна Фин.

— Той с това се занимава. Може ли по-конкретно?

— Не. — Фин отпи от бирата. — Обирал е магазин за дрехи — добави след секунда.

— Подозиран е, че е обирал магазин за дрехи — поправи го Лиса.

— Умно момиче. Подозиран е.

— Колко сериозни са подозренията? — попита Козловски.

Фин сви рамене.

— Полицаите са го спипали посред нощ в магазина, докато е държал купчина женско бельо.

Детективът поклати глава.

— Трудно ще му е да се отърве от обвинението.

— Стоката е била скъпа — добави адвокатът.

— Надявам се да е така. — Козловски отхапа голяма хапка от братвурста, който държеше върху картон в скута си. Едри парчета зеле и горчица паднаха от сандвича и изцапаха ризата му отпред, Фин си каза, че приятелят му има напредък. — Та значи разполагаме ли с някакви конкретни факти, с които да работим, или просто ще пледираме, че е невинен?

— Още не знам. Запознат съм само с неговата версия. Не знам докъде са стигнали ченгетата с разследването. Може да измислим нещо. Девън си мисли, че ако излезе, ще може да подразбере нещо и да го даде на прокурора. Може да получи пробация. — Той се замисли за секунда-две. — Но може би няма да стане.

— Звучи ми като доста прецакан случай — каза Козловски. — Защо ни е да се заемаме?

Фин въздъхна.

— Познавам го още от миналото ми, когато и аз бях заплетен в тези неща. Жал ми е за него. Как да му откажа?

— Лесно. Слагаш езика на горното небце, издишаш и казваш „Не-е-е“. Виждаш ли? — Фин не се усмихна на шегата и лицето на ексченгето бързо помръкна. — Не си се съгласил, нали?

— Не, казах му, че може би ще се наема. Но мисля да го сторя.

— Нали щяхме първо да го обсъдим тримата?

— Ето, обсъждам го. Както казах, жал ми е за човека. Искам да му помогна.