Красива мистерия [bg]

Според него брат Матю не си бе отишъл кротко. Бе коленичил до много хора, убити толкова бързо, че дори не бяха разбрали какво се е случило.

Не и приорът. Той знаеше какво се е случило и какво предстои да се случи.

Гамаш се извърна и отново погледна към тревата. После към мъртвеца. Главата на брат Матю бе разбита от едната страна. Главният инспектор се наведе по-близо. Изглежда, му бяха нанесли поне два, а може би и три удара. Достатъчно да ранят смъртоносно. Но не достатъчно да убият мигновено.

Приорът, помисли си Гамаш, трябва да е имал корава глава.

Той по-скоро усети, отколкото видя, Бовоар да коленичи до него. Хвърли поглед през рамо и видя до Бовоар и капитан Шарбоно. Бяха донесли принадлежностите си за събиране на улики.

Гамаш обърна поглед към градината. Полицейска лента опасваше тревата и очертаваше пътека към цветната леха.

Абатът отново се бе присъединил към останалите монаси и заедно пееха "Аве Мария".

Бовоар извади бележника си. Нов труп — нов бележник.

Самият Гамаш не си водеше записки, а предпочиташе да слуша.

— Какво мислите? — обърна се главният инспектор към Шарбоно.

Капитанът се ококори.

— Moi?

Гамаш кимна.

За един кошмарен момент капитан Шарбоно не мислеше нищо. Съзнанието му се изпразни от съдържание като това на мъртвеца. Взираше се в Гамаш и не помръдваше. Но осъзна, че Гамаш не се държи високомерно или взискателно, а просто проявява вежливост. Не беше капан или номер.

Сърцето на Шарбоно постепенно забави ритъм, а мозъкът му се забърза.

Гамаш се усмихна окуражително.

— Не бързайте. Предпочитам добре обмисления отговор пред прибързания.

— … моли се за нас, грешниците…

Тримата монаси припяваха недалеч от тримата коленичили полицаи.

Шарбоно огледа градината. Беше опасана с високи зидове. Единственият вход и изход беше през библиотеката. Нямаше стълба, нито какъвто и да било друг знак, че някой е прескочил стената. Той вдигна поглед. Към градината нямаше и визуален достъп. Никой не би могъл да види какво се бе случило тук.

Какво се бе случило тук? Главен инспектор Гамаш искаше мнението му? Очакваше неговия ерудиран, дълбокомислен анализ.

"Господи — молеше се той. — Господи, дай ми мнение."

Когато инспектор Бовоар се обади и помоли някой от местните полицаи на Sûretè да ги посрещне на летището и да ги придружи до манастира, капитан Шарбоно сам се зае със задачата. Като началник на управлението можеше да назначи всекиго. Но той не се поколеба и за миг.

Искаше лично да се заеме.

И не просто за да види известното абатство отвътре.

Капитан Шарбоно искаше и да се запознае с главен инспектор Гамаш.

— Ето там по тревата има кръв. — Шарбоно махна към един участък, ограден с полицейска лента. — А съдейки по петната върху тревата, сякаш е пълзял няколко крачки в онази посока.

— Или е бил влачен — предположи Гамаш — от убиеца си.

— Едва ли, patron[21]. Няма дълбоки отпечатъци от стъпки по тревата или тук, в цветната леха.