Красива мистерия [bg]

— Désolé, отче Филип, но се налага да бъдем внимателни.

— Съжалявам — отвърна абатът и се отдръпна настрана. Изглеждаше безпомощен, объркан. Не само заради трупа, но и заради внезапната поява на хора, които не познаваше.

Гамаш потърси погледа на Бовоар и дискретно посочи към земята. Бовоар кимна. Вече бе забелязал разликата между тревата тук и в останалата част от градината. Тук връхчетата бяха полегнали. И сочеха към тялото.

Гамаш отново се обърна към абата. Отец Филип бе висок и слаб мъж. Гладко избръснат като останалите монаси, с едва набола посивяла коса.

Дълбоките му сини очи не изпускаха замисления поглед на Гамаш, сякаш абатът търсеше начин да проникне в главата му. Главният инспектор не отмести поглед, но наистина се почувства като претършуван.

Абатът отново скри ръце в ръкавите на робата си. Зае същата поза като останалите двама монаси, които недалеч от трупа се молеха със затворени очи.

— Радвай се, благодатна Марийо…

Броеницата[17]. Гамаш веднага я разпозна. И насън можеше да я каже.

— … Господ е с тебе…

— Кой е той, Père Abbè[18]?

Гамаш бе застанал така, че той да вижда тялото, но не и абатът. При някои разследвания главният инспектор лишаваше заподозрените от възможността да загърбят трупа. Искаше да виждат убития. Искаше гледката да дразни, да разкъсва, да пронизва.

Но не и в този случай. Подозираше, че този кротък човек никога няма да забрави подобна гледка. И че може би чрез съчувствие щеше по-бързо да стигне до истината.

— Матю. Брат Матю.

— Капелмайсторът? — попита Гамаш. — О…

Главният инспектор леко наведе глава. Смъртта винаги означаваше загуба. Насилствената смърт отваряше още по-голяма рана. Загубата изглеждаше още по-тежка. Но да загубиш точно този човек? Арман Гамаш отново погледна към свитото на топка тяло. Коленете, придърпани възможно най-близо до брадичката. Преди смъртта.

Отец Матю. Капелмайсторът на Saint-Gilbert-Entre-les-Loups. Човекът, чиято музика Гамаш бе слушал по време на полета.

Гамаш имаше чувството, че го познава. Не визуално, разбира се. Никой не го беше виждал. Нямаше никакви снимки на отец Матю, нито портрети. Но милиони хора, в това число и Гамаш, имаха усещането, че го познават по други начини, много по-съкровени от външния вид.

Това действително бе голяма загуба, и то не само за уединеното отшелническо братство.

— Капелмайсторът — потвърди абатът. Обърна се, погледна към човека на земята и продължи съвсем тихо, почти като шепот. — И наш приор[19]. — Абатът отново се обърна към Гамаш. — И мой приятел.