Четири слепи мишки [bg]

15.

Рано на другата сутрин ми се обади една моя приятелка от ФБР. Бях помолил Аби ди Гарбо да провери фирмите за даване на коли под наем в района дали не са забелязали нещо по-необичайно през седмицата, през която бяха станали убийствата. Казах й, че е спешно. Аби вече бе открила нещо необичайно в една от фирмите.

Изглежда, на „Херц“ им бяха свили номер с един форд експлорър — сметката останала неплатена. Аби се разровила по-надълбоко и открила интересна документална следа. Тя ми обясни, че да се измами фирма за даване на коли под наем, не е чак толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Това беше добра новина. За да се направи такъв номер, трябвало фалшива кредитна карта и шофьорска книжка, в която всичко трябвало да съвпада с данните на кредитната карта, включително и описанието на шофьора, наемащ колата.

Някой хакнал компютъра на банката и се добрал до досиетата на притежателите на кредитни карти, за да се сдобие с фалшивата самоличност. Информацията била подадена на една фирма в Брамптън, Онтарио, където била направена фалшивата кредитна карта. Фалшивата шофьорска книжка пък получил от един уебсайт, наречен photoidcards.com. Дадена била също така и снимка, в чието копие се взирах точно в този момент.

Бял мъж, с незапомнящи се, обикновени черти, което сигурно и без това е било променено с грим.

ФБР продължавали да търсят, за да видят какво още може да излезе. Тъй или иначе, бе някакво начало. Някой си е дал труда да наеме кола във Файетвил, без да използва истинската си самоличност. Имахме все пак снимката на някой, и то благодарение на Аби ди Гарбо.

По пътя към къщата на сержант Купър разказах на Сампсън за номера с „Херц“. Той пиеше димящо кафе и си хапваше еклер и кимаше с благодарност. Когато преглътна, каза:

— Ето точно затова те помолих да се заемеш с това.

Купър живееше в малък двустаен апартамент в Спринг Лейк, на север от Форт Браг. Държеше едната страна на по-голям дуплекс. Видях надпис, на който пишеше: Внимание! Зла котка!

— Има чувство за хумор — отбеляза Сампсън. — Имаше, искам да кажа.

Бяха ни дали ключ за вратата. Отключихме и влязохме вътре. В къщата все още миришеше на котки.

— Добре че никой не ни се пречка — казах аз. — Хубаво е, че няма ни полиция, ни ФБР.

— Убиецът е хванат — добави Сампсън. — Делото е приключило. И повече никого не интересува, освен нас. А Купър чака изпълнението на смъртната присъда. Часовникът тиктака.

Очевидно никой още не бе решил какво да прави с апартамента. Елис Купър се почувствал достатъчно сигурен с назначението си във Форт Браг, за да купи апартамента преди няколко години. След пенсионирането си планирал да остане да живее в Спринг Лейк.