Заразата [bg]

Екипът му го очакваше пред заключена врата малко под Шести портал. Както обикновено, Джим Кент беше стиснал телефона и говореше в прикаченото над ухото му устройство. Джим работеше за Еф, като се справяше с бюрократичната и политическата страна на медицинския контрол. Закри с шепа слушалката на телефона си и го поздрави с думите:

— Няма съобщения за други самолети никъде из страната.

Еф се качи при Нора Мартинес отзад на летищната платформа. Нора, обучен биохимик, беше неговият номер две в нюйоркския екип. Ръцете ѝ вече бяха в найлонови ръкавици и лежаха бледи, гладки и скръбни като лилии в скута ѝ. Измести се леко да му отвори място и той седна до нея, като съжали за породилата се неловкост между тях.

Потеглиха. Във вятъра той усети мириса на блатна сол.

— Колко време беше самолетът на земята, преди да угасне?

— Шест минути.

— И никакъв радио контакт? Пилотът също ли е мъртъв?

Джим се обърна и каза:

— Вероятно, но непотвърдено. Ченгетата на летищните власти влязоха в пътническия отсек, намериха го пълен с трупове и излязоха отново.

— Били са с противогази и ръкавици, надявам се.

— Тъй вярно.

Платформата зави и в далечината самолетът изплува пред очите им. Огромна машина, с насочените от всички ъгли работни светлини към нея, блеснала ярко като посред бял ден. Мъглата от близкия залив създаваше искряща аура около корпуса.

— Боже Господи — промълви Еф.

— „Трите седмака“ го наричат — каза Джим. — Седем седем седем, най-големият реактивен самолет в света. Скорошен модел, нова машина. За това е цялото суетене долу с екипировката. Мислят, че е по-скоро нещо като саботаж.

Даже гумите на колесника бяха огромни. Еф вдигна очи към черната дупка на отворената врата над широкото ляво крило.

— Вече провериха за газ — заобяснява Джим. — Провериха за всичко възможно, което би могло да бъде направено от човек. Не знаят какво да направят повече, освен да започнат от АБ.

— А ние сме АБ-то — отвърна Еф.

За Службата за превенция от рискови материали — СПРМ, този загадъчно дремещ въздушен лайнер, пълен с мъртъвци, беше еквивалентът на това да се събудиш един ден и да намериш буца, израснала на гърба ти. Екипът на Еф беше биопсичната лаборатория, натоварена с отговорността да каже на Федералната авиационна администрация дали заболяването е рак или не.

Облечени в сини блейзъри служители на Транспортна сигурност се нахвърлиха на Еф, опитвайки се да му дадат същите сведения, които вече бе получил от Джим. Да му задават въпроси и да говорят един през друг като репортери.

— Много се е проточило това — каза Еф. — Следващия път, когато се случи нещо необяснимо като това, нас ни викате втори. Първо СПРМ, нас втори. Ясно?

— Да, сър, д-р Гудуедър.

— СПРМ готов ли е?

— В готовност.

Еф забави пред буса на ЦКБ.

— Бих казал, че това не прилича на спонтанно разразила се епидемия. Шест минути на земята? Времевият елемент е твърде кратък.

— Трябва да е преднамерен акт — каза един от служителите на Транспортна сигурност.

— Може би. Засега, предвид онова, което може да ни очаква там, трябва да проявим предпазливост. — Отвори за Нора задната врата на буса. — Ще си облечем предпазните костюми и ще видим с какво си имаме работа.

Един глас го спря.

— Имаме един от нашите на този самолет.

Еф се обърна.

— Един от чии?

— Въздушен шериф. Стандарт за международните полети с превозвачи на САЩ.

— Въоръжен? — попита Еф.

— Това беше идеята ми.

— Никакво телефонно обаждане или предупреждение от него?

— Нищо.

— Трябва да ги е поразило мигновено. — Еф кимна и огледа разтревожените лица на мъжете. — Дайте ми номера на мястото му. Ще започнем оттам.