Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Заразата [bg]
Заразата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Заразата [bg]

Электронная книга - «Заразата [bg]». Краткое содержание книги:

Създателят на наградения с OSCAR® „Лабиринтът на Фавна“ и носителят на наградата „Хамет“ въплъщават въображението си в този дързък, епичен роман за ужасяващата битка между човека и вампирите, която застрашава съдбата на цялото човечество. Това е първата част на една вълнуваща трилогия, изключително събитие на световния литературен пазар. Гийермо дел Торо и Чък Хоган представят: Боинг 777 пристига на летище Кенеди и рулира към своята писта, когато изведнъж замира. Всички сенници на прозорците са спуснати. Всички светлини са загасени. Всички канали за комуникация мълчат. Екипите на земята не могат да дадат отговор какво се случва и затова на помощ е извикан екип от центъра за борба с биологичните зарази. Доктор Еф Гудуедър, ръководител на спешното звено, приема обаждането и се качва първи на борда на самолета. Това, което открива, смразява кръвта във вените му. В една заложна къща в Испански Харлем бившият професор, оцелял след Холокоста, Абрахам Сетракян знае какво се случва и знае, че е настъпил моментът и войната започва… Започва битка от библейски мащаб, след като вампирски вирус заразява Ню Йорк и продължава да се разпространява по улиците. Еф и Сетракян, заедно с техният разнороден екип, трябва да открият начин да спасят града, преди да стане твърде късно. Роден и израснал в Гуадалахара, Мексико, Гийермо дел Торо прави режисьорския си дебют през 1993 год. с филма „Кронос“. След това режисира „Мимикрия“, „Гръбнака на дявола“, „Блейд 2“, „Хелбой“ — 1 и 2, „Лабиринтът на Фавна“, които получават одобрението и на критиката и на публиката и му донасят три награди OSCAR®. В момента той режисира двете части на филма по романа „Хобит“ на Толкин, продуциран от Питър Джаксън. Чък Хоган е автор на няколко известни романа, между които „Принцът на Крадците“ и „The Standoff“, носители на награда „Хамет“ за 2005 година. Стивън Кинг го нарича „един от десетте най-добри писатели на годината“.
Те винаги са били тук. Вампирите. Гнездят и се хранят. Скрити е тъмнината. Дебнещи. От хилядолетия. Но сега правилата на древен договор са престъпени и балансът е нарушен. Настъпва техният час. След седмица целият Манхатън ще бъде завладян.След три месеца САЩ. След шест месеца — целият свят.
„Първата част от трилогия, изплетена с омагьосваща интрига. Наистина незабравима история, от която не може да се откъснеш, след като прочетеш първата страница.“ Клайв Къслър
„Дръжте лекарствата си за сърце наблизо: ЗАРАЗАТА може да ви завладее — достатъчно страховита е, за да убива. Обичам я.“ Грегъри Макгуайър
„Дел Торо и Хоган са създали вкусно призрачна страховита история, която буквално ще накара космите по врата ви да настръхнат. ЗАРАЗАТА е мястото, където Брам Стокър среща Стивън Кинг и Майкъл Крайтън. Просто не е възможно да се направи по-добре.“ Нелсън Демил
„Кръв и апокалипсис, смесени в една ужасяваща история, която е сякаш изтръгната от горещите заглавия на пресата. Невероятно живописна, със страхотен ритъм. ЗАРАЗАТА едновременно те завладява и ужасява. Нямам търпение да видя къде ще ни отведат Дел Торо и Хоган.“ Джеймс Ролинс
„На всеки няколко десетилетия вампирският жанр започва да залязва и страхът от Неживите умира в нас. Но точно тогава се появява Ричард Матисън или Стивън Кинг и… статутът на вампирите се възстановява. Този път сред съживителите са Гийермо дел Торо и Чък Хоган с техния нов ужасяващ роман ЗАРАЗАТА, достоен наследник на АЗ СЪМ ЛЕГЕНДА и СЕЙЛЪМС ЛОТ.“ Дан Симънс
1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 163
Перейти на страницу:

Но сега, точно сега не беше моментът да мисли за това. Еф постави респиратора си и провери дихателния резервоар. Външният слой представляваше жълт — канарено жълт — напълно херметизиран „космически“ костюм с плътно затворена качулка, 210 градусов визьор и залепващи ръкавици. Това бе същинският изолационен костюм от първа степен, „контактният костюм“ — дванадесет пласта тъкан, която след запечатването си изолираше абсолютно носещия го от външната атмосфера.

Нора провери екипировката му, както и той нейната. Изследователите на биологични рискове действат по правила на партньорство и взаимно гарантиране на безопасността също като леководолазите. Костюмите им леко се издуха от въздушната циркулация. Изолирането от патогени означаваше задържане на пот и телесна топлина, а температурата в костюмите им можеше да надвиши с трийсет градуса стайната.

— Изглежда добре — каза Еф през гласово активирания микрофон в маската си.

Нора кимна, уловила погледа му през преградата. Очите ѝ се задържаха миг по-дълго, сякаш се канеше да му каже нещо, но премисли.

— Готов ли си?

Отвърна ѝ с кимване.

— Хайде да свършваме.

Вън на пистата Джим включи мобилната си командна конзола и свърза закрепените на маските им видеокамери към два отделни монитора. Закрепи малките включени фенерчета върху ремъците на раменете им. Дебелината на многопластовите изолационни ръкавици ограничаваше фините им двигателни умения.

Хората на Транспортна безопасност се струпаха и се опитаха да ги заговорят отново, но Еф се престори на глух, поклати глава и докосна с ръка качулката си.

Докато се придвижваха към самолета, Джим им показа ламинирана разпечатка на схемата на интериора и местата с номерата, съответстващи на декларациите на пътниците и членовете на екипажа, изредени на гърба. Посочи една червена точка до място 18А.

— Въздушният шериф — обясни Джим по микрофона. — Фамилно име Карпентие. Краен ред, място до прозореца.

— Ясно — отзова се Еф.

Втора червена точка.

— Транспортна безопасност ни посочиха този втори пътник като представляващ интерес. Германски дипломат на борда, Ролф Хуберман, бизнес класа, втори ред, седалка F. Пристигал за Съвета на ООН, за разговори по ситуацията в Корея. Възможно е да носи от онези дипломатически пакети, преминаващи свободно през митницата. Може нищо да не е, но в момента идват контингент германци от ООН, просто да го приберат.

— Добре.

Джим ги остави на границата на кръга от светлини. Вътре беше по-светло от ден. Движеха се почти без сянка. Еф поведе нагоре по пожарната стълба към крилото, а след това по уширяващата му се повърхност към отворената врата.

Влезе пръв. Тишината вътре бе осезаема. Нора го последва и застана рамо до рамо с него в челото на средната кабина.

Обърнати с лица към тях седящи трупове, ред след ред. Лъчите на фенерчетата на Еф и Нора засичаха смътно мъртвешкия блясък на отворените им очи.

Никакви кръвотечения от носа. Никакви оцъклени очи или подута посиняла кожа. Никаква пяна или кръв около устата. Всички си седяха на седалките. Липсваха следи от паника или борба. Ръце, отпуснати на пътеката между седалките или свити в скута. Никаква явна травма.

Мобилните телефони — в скутовете, джобовете или приглушени в ръчните чанти — излъчваха сигнали за очаквано съобщение или звъняха отново и отново, а мелодиите им се застъпваха. Това бяха единствените звуци.

Намериха въздушния шериф в седалката до прозореца, точно до отворената врата. Четиридесет и няколкогодишен мъж с черна оредяла коса, облечен в закопчана до горе бейзболна риза със син и оранжев кант — цветовете на „Ню Йорк Мец“, с избродиран отпред бейзболен талисман „Мистър Мец“, и в сини джинси. Брадичката му беше отпусната на гърдите сякаш дремеше с отворени очи.

Еф се смъкна на коляно. По-широкият първи ред му осигуряваше място за маневриране. Опипа челото на военния, бутна назад главата му, която се задвижи на шията без съпротивление. До него Нора насочи лъча на фенерчето си към очите му, но зениците на Карпентие не реагираха. Еф дръпна надолу брадичката му, отвори челюстта и освети вътрешността на устата. Езикът над гърлото му изглеждаше розов и без признаци за отравяне.

Никакво повръщане като от вдишване на газ. За жертвите на отравяне с въглероден окис беше характерно изприщване и обезкървяване на кожата, от което лицата ставаха подпухнали и набръчкани. Никаква следа от дискомфорт в позата му, нито признак за предсмъртна агония. До него седеше жена на средна възраст в лежерно ваканционно облекло. Тесните ѝ очила бяха кацнали на носа пред невиждащите ѝ очи. Двамата седяха като съвсем нормални пътници, с изправени столове и все още очакващи да угасне надписът „Моля, затегнете коланите“ над изхода.

1 ... 13 14 15 16 17 18 19 20 21 ... 163
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)