Рестарт [bg]

— Програмата ще върви навсякъде — отговаря Даръл. — Трябва ни само връзка с интернет.

— Джим… — започва Ранди като човек, който е на път да възрази.

Обръщам се към него. Нещо в лицето ми го принуждава да замълчи.

— Какво? — питам го аз.

— Нищо.

— Мога да го подготвя до утре — услужливо се обажда Даръл.

— Направи го — нареждам му аз.

Успявам да открия Дейвид Перис в кухнята, където прави пуканки. Наведен е с лице на сантиметри от стъклото на вратичката на микровълновата печка, вперил поглед през прозорчето със строгостта на надзирател, който брои затворниците.

— Дейвид?

Обръща се.

— Да…? — Изглежда виновен. — Правех си пуканки. Обичаш ли пуканки, Джим?

— Не — казвам му аз. — Разкажи ми как възнамеряваш да направим пари.

— Да направим пари?

— С нашия продукт, Дейвид — „Пи Скан“. Нали отговаряш за маркетинга? Какъв е маркетинг планът? Как точно ще направим пари с него?

— О, Джим — отговаря ми той с измъчено лице, разкриващо голямо неудобство, сякаш съм бавноразвиващ се, а той не иска да ме излага на публично място.

— Ние няма да можем да правим пари още доста време. Доста, доста време.

— Примерно още колко?

— Ами… — гласът му заглъхва. — Трудно е да се каже.

Дзън, известява ни микровълновата. Времето изтече. Дейвид бръква в нея, изважда пуканките и отваря плика, като внимава за горещата пара, която излиза навън при разпечатването му. После се обръща към мен:

— Защо се интересуваш?

— Защо се интересувам… как смятаме да правим пари ли? Просто не знам. Така ми хрумна.

— Джим, ти не си от тази индустрия, нали?

— Коя по-точно имаш предвид?

— Социалната, Джим — уточнява той. — Говоря за социалната. Всичко сега се върти около социалната индустрия. Фейсбук, да речем. Ползваш фейсбук, нали?

— Не.

— Ето, виждаш ли — казва той, сякаш току-що е доказал твърдението си. Бръква в плика с пуканките, облизва пръстите си, бръква пак, после се сеща да ми предложи: — Искаш ли? — поглежда ме, протегнал пакета.

— Не. Май не се изразих достатъчно ясно. Кой ще ни плаща за нашия продукт?

— О… — казва той. — Мисля, че никой. Поне не веднага. Но ако го създадеш, те ще се появят.

— Кой ще се появи?

— Те — отговаря ми той и оглежда стаята, сякаш те са на път да разбият стената и да нахлуят в кухнята

— Не мисля, че някой ще ни дойде на крака — казвам аз. — И ако вземат, че дойдат, те ще бъдат хлапетии с празни джобове. А компания се управлява само ако имаш пари. Известно ти е това, Дейвид, нали?

— Това е съгласно старата школа — усмихнато ми обяснява той. — Днес хората разсъждават по различен начин.

— Това е начинът, по който аз мисля днес.

Тонът на гласа ми докосва нещо скрито дълбоко в гънките на елфския му мозък. Изведнъж омеква и започва да се държи угоднически:

— Прекрасно, Джим. Кажи ми какво си намислил и аз ще го реализирам.

— Нищо — казвам му аз. — Нямам предвид нищо. — Не още. Но трябва да измислим начин да правим пари.