Рестарт [bg]

— Замислял ли си се някога — разчупва мълчанието Даръл — колкото време прекарваме в наблюдаване компютрите да заредят? Говоря за всички нас, като общество.

Ранди го пронизва с поглед.

— Стотици човекогодини — невъзмутимо продължава Даръл. — Тотално прахосани. Пулим се в началния екран. За това време бихме могли да построим катедрала. Или да изцерим рака. Или да пратим човек на Марс.

— Сигурен съм, че Джим не желае да слуша размишленията ти, Даръл. — Тонът на Ранди не оставя съмнение кого би искал да види в кабината на първия пилотиран полет до Марс.

Даръл свива рамене:

— Поддържам разговора.

След цяла вечност компютърът издава приятелски тон, за да ни извести, че е готов за използване.

— Добре — казва Даръл. — Ако позволите…? — Той потрива ръце една в друга, пристъпва пред клавиатурата и кърши пръсти като загряващ за изпълнението си концертиращ пианист.

Започва нещо да въвежда. На екрана се показва прозорец. Прозорецът е сив, неукрасен, без професионалното излъчване, задължително за софтуер с търговско предназначение. На него с най-обикновени главни букви е написано: „ТАО СОФТУЕР — ГЕНЕРАЦИЯ 2.0 — УСЛУГА ПИ СКАН — АЛФА РЕДАКЦИЯ SVN КОМПИЛАЦИЯ 1262“.

Даръл започва да обяснява:

— Ето за това става дума. Първоначалното име беше услуга за сканиране на пасивни изображения — Passive Image Scanning Service. Дейвид хвърли двайсет бона за брошури и тогава някой забеляза, че съкращението е P.I.S.S. [3], така че трябваше да изхвърлим брошурите на боклука и да напечатаме нови. Така сменихме и името.

— Умно — одобрих аз.

— Сега я наричаме за по-просто „Пи Скан“. Мога ли да покажа как работи?

Ранди слага ръка върху рамото на Даръл и го стиска, струва ми се, в опит да каже на протежето си да спре, за да му позволи да поеме от тук нататък. Но Даръл не долавя подобни намеци. Едва не изкрещява:

— Ей, пич, ще ми направиш дупка!

Ранди не му обърна внимание. Без да разхлабва захвата си, но вперил поглед право в мен, казва:

— Искам да заявя за протокола, че това е много ранна алфа-редакция[4]. Пълната функционалност не е довършена и в този си вид програмата най-вероятно няма да работи.

— Разбрано, Ранди — успокоявам го аз.

Той замълчава — явно обмисля дали не е разумно да изпълни още един рунд на измиване на ръцете, покриване на гъза и минимизиране на очакванията. Решава, че не се налага. Кима на Даръл и казва:

— Действай.

— Добре — казва Даръл и започва да говори бързо и възбудено: — Както е написано, това е генерация 2.0. Първа генерация беше пусната преди две години и се получи съвсем прилична. — Той внезапно спира, сетил се за нещо. Обръща се към мен: — Ей, Джим… ти нали знаеш какво прави програмата?

Не съвсем. Може да ви изненада, ако научите, че директорът рестартер рядко се вълнува от продукта, който дадена компания прави. Той не е технолог, не е програмист и не е търговец. Специалността му — продуктите, за които му пука — са компаниите. Когато на място пристигне директор рестартер, проблемът обикновено е по-голям от конкретен продукт, редакция на софтуера или оплескана от търговците кампания. Проблемът е в самата компания. Това е като да си доктор на пациент, чието тяло е разяждано от множество ракови тумори. Концентрирането върху отделен орган е безполезно. По-важното е да се подобри качеството на останалите дни живот или да се направи така, че всичко да продължи по-дълго…