Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма хък-мък ((Първа книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта в тази хроника са описани действителни събития.
— Господин Закаев, — започна Хогбен отдалече, както си му беше редът в Изтока — храната беше чудесна и… — без малко да изтърси, че и виното беше вълшебно както винаги, но Хогбен бързо се взе в ръце — …и кафето беше направо превъзходно. — Истината бе, че той го предпочиташе със сметана, но Хогбен великодушно отмина този факт и продължи: — Наистина съжалявам, че се налага в този час, отреден и от вашия и от нашия бог за заслужена дрямка, да ви занимавам с работа, но някои неща не търпят отлагане. Уверявам ви, че трябва да погледнете сериозно на новата заплаха, която е надвиснала над главите ви като дамоклев меч. За съжаление местният вожд, който по съвместителство е и генерал-губернатор на Нуку Хива, е много кръвожаден. Той прави войнствени изявления по тамошното радио и насъсква сънародниците си срещу народа на Чечня.
Това си беше най-нагла лъжа, но Закаев не можеше да я провери и тя му свърши работа. Актьорската маска на шефа на сигурността като че ли за миг се пропука и в безизразните му очи проблесна някакъв интерес:
— Защо, лорд Холбрук? Питам ви, защо? Дайте ми разумно обяснение на този въпрос и ще ви повярвам за всичко останало.
— Защо ли, господин Закаев? Наистина, много уместен въпрос! — Доволен, че разговорът най-после потръгна, Хогбен се намести по-удобно. — А защо вашият калпак е светлосив? Защо ягодите узряват през лятото? Защо вие се борите за независимост?
— На някои от вашите въпроси мога да отговоря доста смислено, лорд Холбрук — погледна го настойчиво Ахмед Закаев. Суровото му мургаво лице бе лишено от мимика, а въздългата брада му придаваше вид на истински мъдрец, какъвто той всъщност си беше дори извън рамките на служебните задължения. — И затова очаквам и вие да отговорите по-смислено на моя въпрос. Защо някакви, с извинение, аборигени от средата на Тихия океан ще искат да пускат атомна бомба над моята достатъчно изстрадала родина, която за тях е на другия край на света?
— Естествена историческа реакция, приятелю — тутакси бодро му отвърна Хогбен. — Надявам се, че мога да ви наричам така. Аз наистина ви чувствам приятел и съм много загрижен за вас и вашите доблестни сънародници. Вие сте запален любител на историята и не може да не разбирате — демонстрира той, че сериозно е проучвал житието-битието на събеседника си. — Просто животът следва своя естествен ход. Както добре ви е известно от предишния ни разговор, един ваш сънародник е откраднал преди двеста години тяхната свещена златна чаша. Да, да, съгласен съм с вас — старият Хогбен деликатно му направи знак да не го прекъсва. — И аз знам, че всичко това е журналистическа измислица, но народът на Нуку Хива не го знае. А в днешно време народът е суверен, господин Закаев.
— Южняшките народи много лесно се манипулират… — успя да се вклини в монолога му Закаев.
— Така е. Те не са като вашия — побърза да вземе отново думата Хогбен. — И тъкмо защото изпитвам топли чувства към народа на Чечня, аз вече съм ви поръчал две ядрени бойни глави. Доста евтини са, направо без пари, защото, както и всичко останало досега, ще ги купим от руснаците. Просто трябва да убедите президента Яндарбиев колко много са ви нужни и той да одобри разходите. Доколкото знам, той наскоро се завърна от Йордания, където прекрасно управляваше финансите ви, и в банковите ви сметки има предостатъчно пари за две бойни глави.
— Разбирам ви, лорд Холбрук. Вие наистина сте много сладкодумен дипломат — кимна шефът на сигурността. Той беше роден с дарбата да изслушва хората и да не се съгласява с тях, — но първо трябва да убедите мен. Засега аз прекрасно знам защо не са ни нужни ядрени оръжия — подчертаваше Закаев нужните думи — и какъв ще бъде ответният удар на руснаците, ако те внезапно се появят в ръцете ни. Ние сме борци за свобода, лорд Холбрук, но не и самоубийци.
Тук Закаев малко пресилваше нещата. Сред сънародниците му никак не бяха малко кандидатите за самоубийци, готови да си сложат главата в торбата, защото щяха да се запътят към мюсюлманския рай. Тъкмо сред тях набираха членовете на терористичните групи. Такива бяха представите за мъжко достойнство в тази част на света.
— Проблемът не е в руснаците, господин Закаев, а в нукухиванците. Фактите от последните години достатъчно красноречиво показват, че на руснаците им е все едно какви оръжия ви продават.