Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
— Да не съм сгафил нещо на партито — пита той.
— Не желая да говоря за това! — рязко отвръща Лин.
А това означава, че тя е бясна и желае да говори именно за станалото. Междувременно той трескаво мисли с какво ли може да я е засегнал.
— Моля те, кажи ми — умолява Крис. — Наистина не знам какво съм направил!
При повечето подобни случаи това си е точно така — мъжът наистина не знае какво е направил и просто не може да разбере къде е проблемът.
— Е, добре — отвръща най-сетне Лин, — ще ти кажа, но стига си се преструвал, че не знаеш!
Но това съвсем не е преструвка от негова страна. Той наистина не знае. Тя поема дълбоко дъх:
— Оная изрусена фльорца цяла вечер се увърташе около теб и ти пускаше аванси, а ти не само че не я отблъсна, а напротив — окуражаваше я!
Сега вече Крис е окончателно объркан. Каква изрусена фльорца? Какви аванси? Той действително нищо-нищичко не е забелязал. Разбирате ли, докато „фльорцата“ (типично женски израз, защото мъжете биха определили подобен тип жена по-скоро като „секси маце“) му е говорила, той изобщо не е обърнал внимание, че тя си пъчи ханша към него, че връхчето на обувката й е насочено в неговата посока, че си разбухва косата, докосва гальовно бедрото си, потрива мекичкото на ушите си, че му отправя по-дълги от обичайното погледи, обикаля с пръст ръбчето на чашата си с вино и му говори с глас на малка ученичка. Крис е ловец. Способен е да забележи зебра на хоризонта и да определи на око колко бързо се движи тя. Но не притежава женската способност за моментално улавяне на визуалните и вокалните сигнали, нито пък нюансите в езика на тялото, които да му подскажат, че някой си го е набелязал за жертва. Дори без да обръща главата си, всяка жена на партито на секундата е забелязала маневрите на „фльорцата“. И веднага телепатично е било предадено и прието предупреждението „фльорца на хоризонта“, осъзнато от абсолютно всички присъстващи жени. Затова пък повечето мъже наистина нищо-нищичко не са забелязали.
Мъжете не забелязват подробностите
Следователно, когато в подобна ситуация някой мъж ви каже, че нищо не е разбрал, той вероятно говори истината. Мъжките мозъци не са пригодени да чуват или виждат подробностите.
Магията на докосването
Докосването може да бъде животоспасяващо. Опити в тази насока за първи път правят учените Харлоу и Цимерман с тестове върху маймуни и доказват, че при малките маймунчета липсата на докосване води до депресия, разболяване и преждевременна смърт. Подобни резултати са отчетени и при наблюдения над изоставени деца. Внушително изследване на бебета на възраст между десет седмици и шест месеца разкрива, че децата на майките, посъветвани повече и по-често да ги докосват и галят, изключително рядко настиват и хващат хрема, както и че много по-рядко повръщат и имат разстройство, отколкото децата на онези майки, които не ги докосват и галят толкова често. Друго проучване разкрива, че когато жени, страдащи от невроза и депресия, бъдат докосвани и галени, те се възстановяват много по-бързо, като подобрението в състоянието им е пряко свързано с това, колко често биват галени и с продължителността на докосването.
Антропологът Джеймс Прескот — пионер в изследването на зависимостта между начина на отглеждане на детето и насилието в обществото — доказва с редица свои проучвания, че в общества, в които децата рядко биват галени и докосвани ласкаво, насилието сред възрастните има най-високи стойности. Децата, отгледани от любвеобилни хора, обикновено израстват като по-добри, по-здрави и по-щастливи възрастни. Ранните години от живота на изнасилвачите и на насилниците на деца обикновено са белязани с отхвърляне, жестокост, липса на прегръдки и ласки, особено ако, както често става, са израснали в откъснати от обществото домове за изоставени деца. В много от човешките общности, в които докосването и галенето не са възприети, хората обичат и отглеждат кучета и котки, като галенето и игрите с домашните любимци им позволява да компенсират недостига от докосване. Доказано е, че терапията посредством галене на животни оказва ценна помощ на хора с депресии и други умствени и душевни проблеми, като им помага да преодолеят затрудненията си. Та погледнете англичаните — народ, при който се забелязва вероятно най-силна антипатия към гальовното общуване, те направо обожават домашните си любимци. Показателно за техния нрав е едно изказване на Джърмейн Гриър: „Дори притиснат към собствения си брат в претъпканото метро, средностатистическият англичанин отчаяно ще се преструва, че е сам.“