Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Тестове, проведени при бебета, разкриват, че бебетата момиченца откликват почти два пъти повече на „тънък“ звук, отколкото бебетата момченца. Това обяснява защо момиченцата могат да бъдат по-лесно успокоени и утешени от характерните звуци, наподобяващи бебешки говор, отколкото момченцата, и защо майките инстинктивно пеят люлчени песни на момиченцата, а на момченцата говорят или си играят с тях. Предимствата на женския слух допринасят значително за така наречената „женска интуиция“ и са една от причините жената да може „да чете между редовете“ на това, което другите хора изричат. И все пак мъжете не бива да се отчайват. Те притежават отлични способности да идентифицират и имитират гласовете на различните животни, което им е давало значително предимство в древното им битие на ловци. За жалост днес мъжът едва ли има особена полза от това свое умение.
Мъжът „чува“ посоката
Жените са по-добри в отличаването на звуците, затова пък мъжете могат да посочат точно откъде идват тези звуци. В съчетание със способността на мъжа да идентифицира и имитира животинските гласове, това негово умение го прави изключително успешен и активен ловец. Но нека видим как именно мозъкът превръща звуците в карта.
Професор Мазаказу Кониши от Калифорнийския технологически институт открива някои от отговорите на този въпрос, използвайки улулици — птици, които могат много по-успешно от човешките същества да определят съвсем точно откъде именно идва даден звук. Щом чуят някой звук, улулиците веднага обръщат глава именно по посока на неговия източник. Кониши открил група клетки в обособения в мозъка им център на слуха, които именно локализирали съвършено точно първоизточника на звука. Към двете уши на птицата били монтирани мънички предаватели, които излъчвали един и същи звук, но с различна скорост — около 200 милионни части от секундата, което позволило на птичия мозък да състави триизмерна пространствена карта за локализацията на звука. Благодарение на тази способност на своя мозък, улулиците обръщат глави по посока на звука, което им позволява да локализират безпогрешно плячката си или да избегнат приближаващите се врагове. Изглежда че и мъжкият мозък притежава подобна способност и именно тя позволява на мъжете да определят точно откъде идва даден звук.
Защо момчетата не чуват, когато им се говори
Момчетата често биват мъмрени от учителите и родителите си, задето не чуват, когато им се говори. Постепенно, в процеса на порастването и особено към началото на пубертета, ушните канали на момчетата преодоляват затрудненията на растежа, които понякога могат да причинят нещо като временна глухота. Проучвания показват, че в подобни случаи на „нечуване“ учителките мъмрят по различен начин момичетата и момчетата и изглежда интуитивно усещат и разбират разликите в слуха на жените и на мъжете.
Ако някое момиче откаже визуален контакт, докато го мъмрят, учителката независимо от това продължава да му говори. Ако някое момче откаже визуален контакт, повечето учителки интуитивно знаят, че в този момент то или не може да чуе, или не слуша, затова най-често го подканят: „Гледай ме, когато ти говоря“. За жалост, момчетата са по-добре екипирани за ефективно гледане, отколкото за слушане. В това най-лесно може сами да се убедите по следния начин — накарайте няколко момчета и момичета да преброят колко пъти се повтаря буквата Б в някакво изречение.
Изготвената документация е резултат от многогодишни научни изследвания.
Момчетата отбелязват по-добър резултат от момичетата, бързо определяйки с поглед броя на буквите Р. Но ако същият тест бъде направен, без децата да виждат текста, а той само им бъде прочетен на глас, момичетата ще съобщят точния брой на буквите по-бързо от момчетата.
Мъжете не забелязват подробностите
Лин и Крис се прибират с колата от гости в непознат квартал — той шофира, а тя му дава указания за посоката, но ето че са се скарали, защото тя му казала да завие наляво, като всъщност е имала предвид надясно. Девет минути минават в мълчание, когато той най-сетне започва да подозира, че има нещо.
— Мила… — пита Крис, — наред ли е всичко?
— Да — отвръща Лин, — всичко е просто прекрасно!
Но начинът, по който произнася „прекрасно“, потвърждава подозрението му, че нещата не са чак толкова прекрасни. Крие започва да премисля изминалата вечер.