Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Ето защо повечето мъже трудно могат да излъжат някоя жена, ако са изправени лице в лице с нея. Затова пък — и то е известно на повечето жени — да излъжеш някой мъж в очите е относително лесна работа, тъй като той не притежава необходимата сензорна чувствителност, за да долови разминаването между словесните и несловесните сигнали на жената. Повечето жени винаги ще могат да симулират оргазъм, без да се притесняват, че измамата им ще бъде разкрита. Но ако искат да излъжат някоя жена, то за повечето мъже е далеч по-добре да го направят по телефона, с писмо или в пълен мрак, с одеяло, метнато върху главите на двамата.
Жената — ходещ детектор на лъжата
Целите сме в слух
В миналото ни битие на примати, ушите ни са наподобявали тези на кучетата, котките и конете. Ушите на кучето (някога днешните наши човешки уши са имали същата форма) са способни да чуват ултразвуците, които ние вече не можем да долавяме. Проучвания показват, че кучешките уши отличават звукови честоти до 50 000 трептения в секунда, а понякога и много високи честоти, достигащи до 100 000 трептения в секунда. Човешко бебе може да отличи звуци с честота до 30 000 трептения в секунда, но с годините тази способност намалява, за да стигне до 20 000 трептения в секунда в късния пубертет и до 12 000 на около шестдесетгодишна възраст. Сегашните hi-fi стереосистеми оперират с 25 000 трептения в секунда, а това означава, че ще си хвърлите парите на вятъра, ако подарите ново стерео на дядо си и баба си — те почти няма да го чуват.
Кучешко ухо
Човешко ухо
В човешкото ухо има закърнели остатъци от девет мускула и с тяхна помощ около 20% от хората все още могат да мърдат ушите си. Изглежда, че с течение на еволюцията ушите ни са се фиксирали неподвижно, защото сме обръщали глави по посока на звука, при което краищата на ухото са се сгъвали, за да приглушат силната деформация на звука. Чарлз Дарвин смята, че малката бучица от вътрешната страна на горната външна сгъвка на човешкото ухо е останка от връхчето на някогашните ни заострени уши и нарича тази бучица „връхче на Дарвин“.
Тя и чува по-добре…
Жените чуват по-добре от мъжете и притежават отлична способност да отличават тънки и остри звуци. Женският мозък е програмиран така, че да чува бебешкия плач посред нощ, докато бащата може и да не го долови и да продължи да си спи най-спокойно. Ако някъде в далечината плаче малко котенце, жената ще го чуе. Затова пък мъжът, ако го чуе, може съвсем точно да й каже къде е котенцето, тъй като той пък притежава по-силно развити умения за пространствено ориентиране и за определяне на посоките.
Капещото кранче на чешмата може направо да влуди жената, докато мъжът най-спокойно си спи.
На едноседмична възраст бебетата момиченца могат да отличат гласа на майка си или плача на друго бебе от останалите звуци в същата стая. Но не и бебетата момченца. Женският мозък притежава способността да разделя и категоризира звуците и да взема решения за всеки от тях поотделно. Именно това обяснява способността на жената да слуша някого, с когото говори очи в очи, като същевременно следи и разговора на друг човек. Тук се крие и обяснението на това, защо на мъжа му е трудно да чува разговор на фона на включен телевизор или на тракащи в мивката чинии. Ако телефонът позвъни, преди да вдигне слушалката, мъжът ще помоли всички да замълчат, ще намали музиката докрай и ще изключи телевизора. Жената просто вдига слушалката и отговаря.
Жените „четат между редовете“
Жените притежават по-силна чувствителност за отличаване на тоновите промени в силата и височината на гласа. Това им дава възможност да чуват емоционалните промени при децата и възрастните. Ето защо на всеки мъж, който може да пее вярно в тон, се падат осем жени, които също го могат. Тази способност напълно обяснява често използваната от жените фраза „Не ми дръж такъв тон!“, когато спорят с мъже или момчета. На повечето мъже изобщо не им е ясно за какво става дума в случая.