Обещанието на розата
- Автор: Джойс Бренда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антон Даскалов
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Обещанието на розата». Краткое содержание книги:
Замръзна на място. Нямаше никакво съмнение какво представляваше преградата, на която се натъкна. Беше потресен. Невъзможно бе да е девствена! Нали беше куртизанка, изпратена да го шпионира! Но фактът си беше факт.
Посред объркването го заля вълна от зашеметяващо въодушевление — не беше познавала мъж досега, той щеше да й бъде първият.
Тази мисъл ме възбужда твърде много, призна си Стивън. Но никога досега не беше спал с девица. За разлика от много мъже, които познаваше, изнасилването не го привличаше. Щом беше девствена, значи не беше куртизанка, изпратена да го шпионира.
Стивън стигна до това поразително заключение само за миг. Вероятно това бе най-мъчителното нещо, което му се беше случвало някога, но той се дръпна от нея. Замаян и задъхан, легна неподвижно по корем до нея, като му се искаше покритият с кожа сламеник, към който се притискаше, да бе твърд, много по-твърд.
Започна да разсъждава разумно въпреки настоятелната болка в слабините. Нямаше нито девствени куртизанки, нито девствени шпионки. Нима е възможно тя да му беше казала истината? Нима баща й беше някакъв северен лорд, а майка й доячка? Звучеше правдоподобно, но той се съмняваше в това. Ръцете й никога не бяха похващали груба работа, а беше облечена като селянка. Ако беше незаконно дете, то я бяха отгледали като дама. Нарочно се беше преоблякла така. Защо?
Изведнъж тя се раздвижи. Скочи от сламеника бързо като лисица. Стивън се хвърли още по-бързо. Посегна и я сграбчи, преди да е направила и крачка, без да се вдига от кожите. Дръпна я толкова силно, че тя се стовари в купа до него.
Той сподави стона си, стана и протегна ръка.
— Госпожице?
Мери дишаше тежко. Въпреки че забеляза гнева й, той й позволи да хване ръката му и я изправи на крака. Това се оказа грешка. Тя веднага замахна, сви дланта си в юмрук и го удари с всичка сила по лицето.
Той не помръдна. Толкова беше смаян, че не промълви нищо.
— Нормандски мръсник! Ти си свиня! Звяр! И лъжец! — изкрещя тя. Вдигна ръка и се приготви да го удари пак.
Този път Стивън реагира. Хвана я за китката и я дръпна напред. Тя падна в скута му.
— Не! — изпищя момичето и се изви, за да се изплъзне от него.
— Ти ме измами, удари и обиди — изрече той дрезгаво и я разтърси отново. Тя се усмири. — Смятах те за смела, но сега почвам да си мисля, че си много глупава… или луда.
Тя вирна брадичка. Жестът беше предизвикателен, въпреки че очите й блестяха от непролетите сълзи.
— Не съм луда.
Кожата по лицето му се изопна.
— Вече не говориш гърлено като селянка, госпожице.
Тя побледня.
— Кога ще ме пуснете да си ида?
— Не бързаше толкова да се махнеш от мен и от леглото ми преди малко.
Тя почервеня.
— Не, бързам да напусна леглото ти… и теб. Това явно няма да стане толкова бързо, колкото ми се иска.
— Кой лъже сега?
— Говоря истината!
— А аз мисля, че не. Досега не си казала и една дума, която да е вярна. Пак те питам, коя си и защо си тук?
Тя преглътна и посрещна погледа му. Той усети, че се мъчи да измисли нещо.
— Моля те, пусни ме — изрече тя дрезгаво. — И ще ти кажа всичко.
Той я изгледа скептично, но изпълни желанието й. Тя скочи на крака и изтича към входа на палатката. Застана с гръб към него, като се притискаше към завесата. Позата й му се стори детска, а не женска. Внезапно се засрами от себе си. За бога, та той се беше отнесъл към нея като към проститутка, а тя беше младо момиче. Едва ли беше на повече от шестнадесет години. Може би правилният въпрос беше не коя е тя, а какво представлява? Девица или куртизанка, селянка или благородна дама, дете или жена? Шпионка или невинна?
— Почни с името си. Как се казваш? Тя навлажни устните си.
— Мейри. Мейри Синклеър. Баща ми е лорд Синклеър. Майка ми почина. Тя беше слугиня в Лидъл.
Тя отвърна очи.
— Ти беше прав. Нарочно съм се преоблякла в тези дрехи.
Той попита:
— Изпрати ли те някой да ме шпионираш?
— Не! — Тя пребледня. — Преоблякох се, защото исках да се срещна с… един мъж.
Стивън разбра.
— Аха, сега разбирам. Един мъж.
Малката й брадичка се вдигна отново.
— Не е това, за което мислиш. Мъжът беше, искам да кажа, е мой годеник.
Той гледаше сурово.
— Обясни ми защо си се преоблякла.
— Не е прилично за благородна дама да ходи на среща с мъж дори ако той ще й стане съпруг. Добре го знаете.
— И кой е този поразителен младеж, който е успял да те отклони от правилата на благоприличието?