След това състезание „Витоша“ остана без треньор. Досегашният треньор Никола Захариев, без да съобщи на ръководството или на отбора, просто преустанови своята треньорска дейност. Момчетата въпреки всичко го очакваха и мислеха, че става въпрос за временно отсъствие, но още през септември стана ясно, че не е така. Н. Захариев е човек, който изключително много допринесе за възраждането и развитието на голбала у нас. Но за съжаление така и не станаха ясни причините за неговото дезертиране от клуба.

В началото на септември „Витоша“ — Софийски университет, взе участие в турнир по голбал в гр. Стара Загора, където трябваше да участват поне 4–5 отбора, но в крайна сметка пристигна единствено „Успех“ — Варна. За да се проведе това състезание — парадоксално по своя състав, отборът на „Витоша“ взе решение да се раздели на два отбора. Класирането бе следното: на първо място — „Витоша“1; на второ място — „Витоша“2, и на трето — отборът на Варна. След този турнир Департаментът по спорт към СУ осигури лагер-школа на отбора. Но за съжаление лагерът не бе използван от отбора за качествена подготовка. В края на септември продължи веригата, проектирана от Министерството на младежта и спорта с турнир в София, където „Витоша“ за първи път след утвърждаването си претърпя поражение на родна сцена от български отбор — вечният си противник „Средец“. И така конкуренцията се поздрави с успех, но това не подейства особено обезпокоително в емоционално отношение.

Получи се покана за турнир в Македония, който бе насрочен за 8 октомври. Принципно най-големите трудности са били свързани с осигуряването на транспорта. В този случай председателят на ССБ отпусна микробус, но при условие да се състави национален отбор, или „Витоша“ и „Средец“ да излъчат по 4-ма участници и да пътуват като два отбора. Тъй като колегите от другия отбор не се съгласиха да се състави сборен отбор, наложи се вторият вариант и по 4 души от всеки отбор тръгнаха за Неготино, където щеше да се проведе състезанието. Трябва да се подчертае, че поради липса на места момчетата от „Витоша“ — и четиримата с увреждане първа степен с чужда помощ, нямаха възможност да вземат нито треньор, нито водач, а за резерви не можеше и да става дума. Въпреки всички трудности състезателите ни стиснаха зъби и се държаха достойно. Те завоюваха второто място, като първото остана за гостите от „Ирис“ — от Косиерич, за които остана съмнението, че играеха с елементи на некоректност и липса на феърплей. Изключително жалко беше, че колегите от другия отбор, които заедно с резервите брояха трима души, т.е. нямаха резерви, а просто една тройка за всякакви случаи, не проявиха разбиране и не отстъпиха четвъртото си място, което да стане пето за „Витоша“. Евентуално подобна постъпка щеше да бъде приета с голяма благодарност от „Витоша“, но не би. Те предпочетоха с тях да пътува просто един придружител, който не можеше дори да им помага от резервната скамейка.