- Автор: Янев Иван
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «». Краткое содержание книги:
2001–2007 г.)
Медийни партньори на събитието бяха: АБРО, Нова телевизия, „Ринг ТВ“, Радио Гонг, Ринг плюс Варна.
Нов момент бе записването на аудио-реклама, която бе пусната по много радиостанции. Нейната цел бе да осведоми обществеността, че подобна игра съществува и че ще има голямо състезание в столицата. Организаторите съставиха и отпечатаха много брошури, чиято функция бе осведомителна за публиката, която се появи в залата. В нея подробно се даваха указания за правилата на голбала и за поведението на публиката по време на срещите. Наградите бяха осигурени от Постоянната комисия за децата, младежта, спорта и туризма към Столичен общински съвет. Бяха раздадени много рекламни фланелки, спортни екипи, спортни сакове и др. Състезанието бе предшествано от пресконференция, с която отново се целеше популяризирането на единствения колективен спорт за зрително затруднени практикуващ се у нас.
2.1.6. Най-сетне малко по-назапад — Голбал във Венеция
След турнира в София, който бе за първи път за купата на България и явно впечатлени от българската игра италианският национален отбор съдейства на „Витоша“ да получи покана за традиционния международен турнир по голбал във Венеция, Италия, от 10–13 ноември 2005 г. С много усилия и перипетии отборът успя да отиде на този изключителен голбален форум. Там участваха общо 12 отбора, които бяха разделени в две групи от по 6 отбора. Българският тим попадна в група с отбори от Швеция, Холандия, Испания, Финландия и Турция. В групата „Витоша“ спечели 3 срещи, загуби една от шведите, а с финландците постигна равенство. Именно в мача срещу Финландия българският център и капитан на отбора Иван Янев, получи тежка контузия (фрактура на лявата ръка). Но медицинските лица на турнира не успяха да диагностицират правилно контузията на българина и след като третираха мястото с лед стегнаха ръката с бинт. Без да знаят от българския щаб, че има наличие на фрактура, играчът отново бе пуснат в игра и довърши мача с Финландия. Едва по-късно, в болницата във Венеция след подробен преглед и рентгенова снимка се установи, че има счупване и играчът бе изваден от отбора. На следващия ден с реконструкции българският отбор излезе на четвъртфинал с Германия и се държа повече от достойно, но в крайна сметка загуби с 6:2. За 5-6-то място „Витоша“ игра с Италия, но злощастно загуби с 3:2. За 7-8-то място българите разгромиха състава на холандците с 10 гола разлика. На този форум „Витоша“ успя да осъществи редица ценни контакти, които се надяваше да използва за своето развитие.
За това участие на отбора голямата си подкрепа даде Департаментът по спорт към СУ „Св. Климент Охридски“, който пое таксата за участие в размер на 500 евро. Останалите разходи се поеха от БПА, ССБ, а и клубът вложи и собствени средства.
Групата се състоеше от играчите Веселин Иванов Кушнеренков, Доброслав Ангелов Илиев, Николай Минчев Желязков, Пламен Евтимов Буров, Иван Димитров Янев — капитан, Илонка Борисова Стойчева — треньор, Даниела Николова Димитрова — преводач, : Михаил Иванов Илиев — асистент и Валери Григоров — шофьор.
На 14 ноември българският отбор пристигна в столицата. На следващия ден в института за спешна медицинска помощ „Пирогов“ бе направена успешна операция на Иван Янев и благодарение на адекватната намеса на д-р Таскова, голбалистът и за в бъдеще можеше да се състезава. Но, разбира се, трябваше да минат много месеци, съпроводени с болка и дискомфорт, досадна физиотерапия и пр.
ГЛАВА ВТОРА
ЗАЩИТА И РАЗШИРЯВАНЕ НА ОТВОЮВАНИЯ ПЛАЦДАРМ
2.2.1. Падането на сръбската голбална крепост
В края на януари 2006 г. Спортен клуб на хора с увреждания „Витоша“ получи покана за традиционния турнир по голбал, който за поредна година се организираше от спортен клуб „Ирис“, гр. Косиерич, Сърбия и Черна гора. След като ръководството на „Витоша“ се обърна с молба към ръководството на ССБ, последното удовлетвори желанието на спортистите и с охота пое пътните разходи на голбалистите. Домакините, както обикновено, поемаха разходите за хотел и храна. Състезанието се проведе на 11 март. Участваха два отбора от Босна и Херцеговина, три отбора от Сърбия и Черна гора и отборът на „Витоша“ от България. По решение на домакините тези шест отбора оформиха две групи по три отбора. Водачи на групите, определени от домакините на техническата конференция, бяха двата по-силни сръбски отбора — „Напредък“ от Белград и домакините от „Ирис“. Между останалите отбори се разигра жребий за попълване на групите. При този жребий българският отбор нямаше кой знае какъв шанс, тъй като попадна в групата на „Напредък“, а това са бившите олимпийски шампиони от Сеул 1988 г. Третият отбор в българската група бе този от Зайчар. Именно срещу него бе и първият мач на българите. „Витоша“ го надигра безапелационно. Във втория си мач отборът се изправи срещу коравия си съперник от Белград. Играта беше твърде оспорвана, но в крайна сметка отборът от Белград надделя и се поздрави с успеха. Но второто място в групата изпрати „Витоша“ на полуфинал срещу първия отбор от другата група, а това бе отборът на домакините от Косиерич. В този мач момчетата от „Витоша“ убедително победиха и така на финала отново трябваше да се изправят срещу белградския си кошмар, който на полуфинала отстрани Баня Лука. Преди финала се изигра мачът за трето и четвърто места. Трети станаха домакините, а четвърти — босненският отбор. И така дойде големият финал, в който българските момчета трябваше да търсят реванш за загубата в групата, а и не само за нея. Мачът вървеше гол за гол и след последния съдийски сигнал целият български щаб ликуваше, защото най-сетне български отбор успя да спечели турнир в Сърбия и Черна гора. До този момент момчетата от Витоша имаха втори, трети и четвърти места, но никога не бяха печелили турнир на сръбска територия. Успехът е още по-голям, като се има предвид, че в момента отборът се подновяваше и половината от момчетата бяха дебютанти. Всички се надяваха, че ще съумеят да изградят новия отбор.