В началото на техническата конференция стана ясно, че отсъствието на българите от световната голбална сцена е допринесло за изоставането на голбала у нас, както в технически, така също и в информационен аспект.

С оглед на развитието на спортно-техническите качества на спортистите с увредено зрение се променя и усъвършенства и правилникът.

Поканени бяха клубни отбори от бившите югославски републики и отборите на „Витоша“ от България и на Будапеща от Унгария. Унгарците не пристигнаха по неизвестни за българите причини. Общо отборите бяха шест: „Ирис“ — Косиерич, „Напредък“ — Белград, „Любляна“ — Словения, „Куманово“ — Македония, „Зеница“ — Босна и Херцеговина, и „Витоша“ — България.

Предвид броя на отборите, бе приета схема за игра всеки срещу всеки и така жребият отреди първата среща на „Витоша“ да бъде с отбора на Словения, в чийто състав тримата титуляри бяха и състезатели на националния отбор на Словения, заел трето място на Световното първенство в Бразилия през 2002 г., където за първи път е приложен и новият правилник. Обяснимо българите загубиха този двубой. Втората среща също бе злополучна за „Витоша“. Тя бе с „Напредък“ от Белград, в чиито състав се състезаваха и част от бившите олимпийски шампиони от Сеул. Въпреки че момчетата се хвърлиха срещу този корав съперник с много желание и след като на два пъти повеждаха в резултата, в крайна сметка инкасираха загуба. Третият двубой бе с македонците от Куманово, които българите победиха без особени затруднения. Възлов мач за третото място стана с домакините от Косиерич, но въпреки равностойната игра в края на срещата „Ирис“ ликуваше с минимална победа. Последният мач бе с отбора от Босна и Херцеговина, с който Витошките момчета приключиха за по-малко от едно полувреме.

В крайна сметка се стигна до следното класиране:

1. „Любляна“ — Словения.

2. „Напредък“ — Белград.

3. „Ирис“ — Косиерич.

4. „Витоша“ — София.

5. „Куманово“ — Македония.

6. „Зеница“ — Босна и Херцеговина.