Джийвс и феодалният дух

Отидох да взема Флорънс от апартамента й в единадесет и половина. Сварих я в мрачно настроение. Устните й бяха здраво стиснати, а очите упорито се стараеха да се вторачат в пространството с един такъв железен блясък. Несъмнено това именно бяха симптомите на състоянието след безжалостно и енергично скъсване с любимия. Докато траеше пътуването с таксито, тя мълчеше като гробница. От начина, по който крачето й непрестанно потропваше по пода на колата, подразбирах, че Стилтън изпълва до краен предел мислите й. Естествено не бих могъл да определя дали това й причиняваше душевна агония, но според мен нищо чудно да беше така. Последвах я в заведението. Като цяло бях настроен оптимистично. Струваше ми се, че с мъничко късмет бих могъл да доведа до успешен завършек задачата, която ми предстоеше — а именно, да я упоя с добре подбрани слова и да докопам някоя по-нежна струна от душата й. А за член на рода Устър това е нищо и никаква си работа.

Заехме местата си, а аз се огледах наоколо. Бях принуден да призная, че предвид самопоръчението си, биха ме устроили по-смътно осветление и по-романтичен tout ensemble8, ако tout ensemble е думата, която търсех. Можех спокойно да мина и без прекалено задушаващата миризма на пушена херинга, която се стелеше в помещението на талази. Но срещу всичките тези недостатъци съм задължен да изтъкна факта, че горе на подиума, където се бе разположил оркестърът, някакъв мъж с трета сливица пееше с мегафон и като всички мъже в днешно време, които пеят с мегафон, раздаваше с пълни шепи сантименталност, която със сигурност щеше да размекне дори и сърце от камък.

Странни неща се случват на тоя свят. Познавам един-двама автори на песни и намирам, че те се числят към най-жизнерадостното ядро от компанията на приятелите ми. Винаги с усмивка на уста, те са заредени с остроумни закачки и всичко е точно както си му е реда. Но седнат ли пред белия лист, никога не съумяват да избегнат песимистичните краски. Имам предвид, че изпод перото им излизат все едни такива от рода на „Тегне отново разлъка над нас, о-о-о, как сломява сърцето ми тя“ и така нататък. Проблемът, с който в момента ни занимаваше образът с мегафона, се въртеше около някакъв приятел, който обливал със сълзи възглавницата си, защото момичето, което обичал, се омъжвало на следващия ден, обаче — и ето къде бе главното или болното място — не за него. Не знам защо, но нещо явно не му харесваше. Разглеждаше положението с неоспорима разстроеност. А мегафонистът полагаше неимоверни усилия да изстиска и последната капчица от цялата трагедия.