Горски призрак
- Автор: Май Карл
- Серия: der verlorene sohn #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Радков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горски призрак». Краткое содержание книги:
Тримата седяха вече като стари добри приятели. Вундерлих здравата пафкаше с лулата си, а госпожа Бербхен сключи някак смирено ръце върху престилката си и зачака с голямо любопитство. Непознатият дръпна още веднъж от пурата си и поде:
— Името ми е Арнд и тъй като имам основателна причина да минавам тук за ваш братовчед, ви моля да ме наричате само братовчеда Арнд.
— Щом така желаете, с удоволствие. И така, господин братовчеде, какво ви води при нас?
— Дошъл съм по много важна работа. Ще трябва да ми помогнете да разкрия коя е тайнствената личност, която тук се представя за Горския призрак. И няма как, принуден съм да ви призная, че всъщност съм детектив. Лесничеят тихо свирна през зъби.
— Аха-а… хмм… тъй, тъй! Значи таен полицай!
— Отгатнахте! А сега преди всичко ми кажете наистина ли тук никой няма никаква представа кой може да е този Горски призрак?
Вундерлих вдигна вежди, но нищо не отговори. Това даде възможност на жена му да се намеси в разговора. Тя спадаше към онези хора, по чиито гърбове полазваха студени тръпки винаги когато дори само се спомене името на Горския призрак. И сега тя седеше свита и изплашена на мястото си, отправила боязлив поглед към непознатия „братовчед“. Някак срамежливо тя отговори:
— Драги господине, ами призракът си е призрак, или пък хайде да го наречем и дух. Е, как тогава да знае човек…
По лицето на Арнд се появи снизходителна усмивка. Лесничеят я забеляза и побърза да прекъсне жена си:
— Бербхен, какви ги бръщолевиш? Да не би да мислиш, че един таен полицай ще вярва в такива бабини деветини! И самият аз винаги съм заявявал, че не съществуват никакви призраци. Зад този дух, който всява такъв страх в тукашните прости хорица по границата, се крие човек от плът и кръв. Поне това е ясно.
Братовчедът Арнд кимна одобрително на тези думи.
— Прав сте, господин лесничей. Призраци не съществуват. Но има хора, които вярват в привидения, а има и други, които използват за собствена изгода това суеверие. Някой такъв тип е и Горския призрак. Ето защо и въпросът ми беше основателен. Хора като нас имат вече опит в подобни неща. Обзалагам се, че Призрака се появява в различна маскировка пред хората, които иска да изплаши. Можете ли да ми кажете нещичко по този въпрос?
— Хмм — промърмори лесничеят, — твърдят, че Горския призрак изглеждал съвсем бял, като току-що паднал сняг, и бил едър като великан. Освен това страшно въртял искрящите си огнени очи. Ала никой не знае каквито и да било подробности. Навярно всичко е само празни приказки. Но относно другото имате право. Наоколо се навърта някакъв непознат, който се представя за закрилник на контрабандистите. Той се появява в къса тясна шуба, с широкопола шапка и ботуши с високи кончови. Около кръста си носи колан с нож и револвер на него, а на лицето си слага маска. На ремък през рамото му е преметната пушка. Та този непознат винаги твърди, че идва и действа от името на Горския призрак. Той изнудва хора, изпаднали в беда, да започнат да се занимават с черна борса, всячески подпомага контрабандистите, закриля ги и лошо отмъщава на онези, които дръзнат да предприемат нещо срещу тях.
— Тогава ще повторя предишния си въпрос — каза Арнд — никой ли няма някакви подозрения или предположения кой може да е този човек?
— Никой. Той се появява така внезапно, сякаш го е довял вятърът, и изчезва по такъв начин, като че потъва в земята! Повярвайте ми, господин братовчеде, не е никак чудно, че хората от селото се страхуват толкова много от него!
— Значи е някой изпечен и дързък престъпник, сигурно не е обикновен човек.
— Не, разбира се, не е. Наистина трябва да си мъжага и половина, за да можеш да ръководиш такава отчаяна банда като контрабандистите и да ги държиш в покорство. Този тайнствен непознат изглежда понякога всезнаещ и вездесъщ — истински дявол е!
— Я оставете дявола на мира! Нека се занимаем само с хората! На последната спирка чух, че снощи тук пак е било извършено престъпление.
— Застреляха един граничен офицер — кимна Вундерлих. — Сигурно го е направил някой от подчинените на закрилника на контрабандистите.
— И не откриха никаква следа от извършителя, така ли? При този въпрос Вундерлих понечи да разкаже за бележката, намерена в джоба на мъртвеца, но новият му братовчед махна с ръка:
— Знам вече, знам. Това, разбира се, е само хитър трик от страна на престъпника, за да заличи следите на собствените си злодеяния. В известна степен той се прикрива зад гърба на Призрака и както вече казах, използва суеверния страх на пограничното население. Но тук в случая имах предвид истински дири, оставени в снега. Нищо ли не си личеше?