Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
Уил стоеше замислен.
— Да, но съзнанието, че човек прави такъв преглед на живота си, може да има голямо въздействие върху човешката култура. Това е още една страна от онази по-висша гледна точка, която ни дава познанието за Отвъдното. Хиляди хора са били близо до смъртта и онова, което разказват и споделят, позволява Панорамата на живота да стане част от нашата културна реалност. Знаем, че подир смъртта си ще трябва да погледнем на своя живот отново; и ще страдаме от всяка пропусната възможност, от всеки случай, в който сме бездействали. Това познание до голяма степен засилва нашата решимост да следваме всяко интуитивно прозрение, което ни се явява в съзнанието, и да се стремим да го проумеем по-пълно. Започваме да проявяваме по-голяма съзнателност спрямо своя живот. Стремим се да не пропуснем никое важно събитие. Защото не желаем да страдаме, когато се върнем назад и разберем, че сме пропуснали своя шанс, че не сме взели вярно решение или не сме действали правилно.
Внезапно Уил прекъсна думите си и вирна глава, сякаш да чуе нещо. В този момент почувствах болка в слънчевия сплит и чух неприятното бумтене отново. Само след няколко минути шумът затихна.
Уил се огледа наоколо. Обгръщащата ни белота също бе прорязана от някои тъмносиви ивици.
— Онова, което става долу, влияе и върху това измерение! — каза той. — Не зная дали ще успеем да запазим нивото си на енергия.
Изчакахме, докато сивите ивици постепенно се стопиха и бяхме отново обгърнати от равномерна бяла светлина.
— Спомни си предупрежденията в Деветото пророчество за изобретяването на нова технология — добави Уил. — А също и онова, което Уилямс каза — че страхът ще накара някои хора да се опитат да овладеят тази технология.
— Ами как разбираш това за групата от седем човека, която трябва да се върне? — попитах аз. — И виденията, които имаше Уилямс за тази долина през деветнайсти век? Аз също ги видях, Уил. Какво според теб означават те?
Уил стана сериозен.
— Струва ми се, че виденията бяха предназначени за нас. Мисля, че и ти си част от групата. Внезапно бумтенето отново се усили.
— Уилямс каза, че първо трябва да си обясним Страха — подчерта Уил, — за да работим за преодоляването му. Това е поредната ни задача; трябва да намерим начин да си обясним този Страх!
Уил едва бе изрекъл това, когато оглушителен тътен разтърси цялото ми тяло и ме събори назад. Уилям протегна ръка към мен с разкривено и разфокусирано лице. Опитах се да хвана ръката му, но той внезапно изчезна и аз започнах да пропадам надолу, без да мога нищо да сторя, посред панорама от цветове.
ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА
Когато ми мина световъртежът, установих, че съм се озовал отново пред водопадите. Под една надвесена скала отсреща се намираше багажът ми, точно на това място, където го бях оставил. Огледах се, от Уил нямаше и следа. Какво ли бе станало? Къде ли е отишъл?
По моя часовник беше минал по-малко от час, откакто двамата се пренесохме в Отвъдното измерение, и когато се замислих за онова, което бях преживял, останах поразен от любовта и спокойствието, които бях почувствал, от липсата на тревога — до този момент. А ето, че всичко наоколо сега ми се струваше сиво и подтискащо.
Едва се дотътрих да си взема багажа, стомахът ми се беше свил от страх. Бях твърде на открито сред тези скали и реших да се върна сред хълмовете на юг, докато преценя какво да правя. Когато се изкачих на първия хълм и започнах да се спускам по обратния склон, забелязах някакъв дребен човечец, около петдесегодишен, който се изкачваше вляво от мен. Беше червенокос, със заострена брадичка, облечен в туристически дрехи. Зърна ме, преди да успея да се скрия, и тръгна право насреща ми.
Когато приближи, се усмихна предпазливо и каза:
— Боя се, че съм се изгубил. Можете ли да ми кажете как да се върна в града?
Упътих го на юг към извора и после към потока, откъдето можеше да върви на север, докато стигне охранителния пункт.
Той изглежда се успокои.
— Срещнах една жена, която ме предупреди да се връщам, но сигурно съм свърнал неправилно. И вие ли сте към града?
Вгледах се в изражението му и ми се стори, че то издаваше печален и раздразнителен темперамент.
— Не — отвърнах. — Тръгнал съм да търся една приятелка, която трябва да е тук някъде. Как изглеждаше жената, която сте срещнали?
— Русокоса, със светли очи — отвърна той. — Говореше бързо. Не можах да разбера името й. Тази, която търсите, как се казва?
— Чарлин Билингс. Не ви ли направи впечатление нещо друго в жената, която сте срещнали?
— Спомена нещо за националния парк, от което заключих, че сигурно е от онези, които се навъртат наоколо и дирят нещо. Ала не съм съвсем сигурен. Предупреди ме да се махам от тази долина. Самата тя каза, че отивала за багажа си, и също ще си ходи. Според нея тук ставало нещо опасно и всички били застрашени. Не беше кой знае колко приказлива. Аз съм дошъл на екскурзия и честно казано не можах да разбера за какво говори — по интонацията му можеше да се съди, че има навика да говори направо.