Десетото откровение
- Автор: Редфилд Джеймс
- Серия: celestine series #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десетото откровение». Краткое содержание книги:
После Уилямс се пренесе в спомените си на друго място и видя един ров сред гъста гора, откъдето имаше видимост към полето на предстоящата битка. На хълма се появи кавалерия, готова за нападение. Американските туземци бяха решени да се отбраняват. Недалеч едър мъж и една жена се бяха сгушили зад скалите. Мъжът беше млад учен, занимаващ се със своите изследвания тук, и бе ужасен, че са в такава близост до битката. Всичко това не биваше да става, не биваше. Неговите интереси бяха свързани с икономиката; насилието му бе чуждо, той не разбираше защо белите и индианците трябва да враждуват помежду си, убеден, че икономическата експанзия в региона може да бъде съобразена така, че да интегрира и двете култури.
Жената до него бе младата мисионерка, която по-рано Уилямс бе видял от военната палатка. В момента тя се чувстваше напусната, предадена. Сигурна бе, че усилията й нямаше да бъдат напразни, ако овластените се бяха вслушали във възможността, която тя им предлагаше. Но тя си повтаряше, че няма да се предаде, докато не спре насилието. Все си казваше: „Това може да се преодолее! Може да се преодолее!“
Най-неочаквано по хълма зад тях заслизаха двама кавалеристи, които преследваха един от вождовете на туземците. Напрегнах се да видя кой беше той, и разпознах онзи разярен вожд, който се бе опълчил срещу идеите на жената. Видях как той бързо се обърна и заби стрела в гърдите на единия от преследвачите си. Другият скочи от коня и връхлетя отгоре му. Вкопчиха се ожесточено, докато накрая войникът заби нож дълбоко в гърлото на червенокожия. Кръвта бликна над разровената земя.
Икономистът, който бе станал свидетел на ставащото, изпадна в паника и замоли жената да бягат, но тя му направи знак да се успокои. Едва сега Уилямс забеляза един стар лечител, застанал зад дървото до тях, който ту се показваше, ту се скриваше. В същия момент на хълма се появи друг батальон кавалерия и се спусна в атака, стреляйки на посоки. Мъжът и жената бяха пронизани от куршуми. Индианецът гледаше отстрани с лека усмивка на лицето, докато и той падна убит.
Тъкмо в този момент Уилямс насочи вниманието си към един хълм, откъдето се виждаше цялата сцена. Още един човек наблюдаваше битката. Обут беше в кожени бричове и водеше товарно магаре. Беше планинец. Той обърна гръб на битката и се заспуска от другата страна на хълма, покрай вира и водопадите, докато се изгуби от поглед а. Стъписах се. Битката се водеше тъкмо тук, в долината, малко по на юг от водопадите.
Когато отново се обърнах към Уилямс, той преживяваше ужаса на кръвопролитието и омразата. Знаеше, че неговото бездействие по време на войните с американските туземци бе предпоставило условията и възможностите на последното му прераждане, но точно както и преди той бе останал пасивен, не бе успял да се пробуди. Отново се бе срещнал с онзи едър мъж, убит заедно с мисионерката, и разбираше, че е трябвало първо да си спомни, а след това и да помогне на по-младия си приятел да се пробуди. Видях ги, застанали на един хълм да обсъждат процеса. Трябваше да намерят още петима души в долината и да образуват група от седмина човека. Тази група трябваше да работи за освобождаването от Страха.
Тази идея го хвърли в още по-дълбок размисъл. Страхът е бил големият враг на човечеството през неговата дълга и мъчителна история. И той започваше да разбира, че човешката култура в този момент се поляризира, на завоевателите от онзи исторически период бива дадена една последна възможност да придобият власт, да използват новите технологии за свои собствени цели. Сгърчи се от мъка. Разбираше, че е от огромно значение неговата духовна група да се събере заедно, независимо дали той би могъл да бъде там. Историята се нуждаеше от такива групи и, само ако се формираха достатъчно и успееха да разберат същността на Страха, поляризацията можеше да се преодолее и експериментите в долината да се прекратят.
Постепенно осъзнах, че отново се намирам сред меката, бяла светлина. Виденията на Уилямс бяха свършили и той, заедно с останалите души, бе изчезнал. Аз внезапно се бях върнал назад, замаян и разстроен.
Отдясно зърнах Уил.
— Какво стана? — попитах аз. — Къде отиде той?
— Не зная със сигурност — отвърна Уил.
— Ами какво беше всичко това, което преживя?
— Пред очите му премина Панорама на неговия живот. Кимнах с глава.
— Знаеш ли какво е това? — попита той.
— Да — отвърнах аз. — Зная, че хората които са били на ръба на смъртта, често разказват, че пред очите им в един проблясък преминава целият им живот. Това ли се има предвид?