Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Джора’х протегна двете си ръце напред, за да приветства усмихнатия младеж.
— Сърдечно те поздравявам с добре дошъл в Миджистра, принц Рейналд.
Съпроводен от двама илдирийски воини, широкоплещестият принц се изкачи по стълбището до приемната платформа. Придружаваха го неколцина човеци, сред които един от личните му зелени жреци.
Рейналд имаше черна коса, сплетена на плитки, които се събираха на тила му. Мускулестите му ръце бяха голи, подплатената му туника бе ушита от интересна перлена тъкан, която лъщеше на светлината на седемте слънца. Носеше филтърни лещи, за да се предпази от силните лъчи на Илдира. Посрещачите бяха дали на гостите и защитни кремове и лосиони.
— Отдавна исках да видя Илдира, престолонаследнико. — Рейналд дръзко се пресегна и стисна ръката на Джора’х, сякаш бяха равни. Излъчваше топлина и откритост — поведение, което стопяваше ледените стени на официалната церемония.
Джора’х се усмихна. Почти мигновено хареса този младеж.
— Двете ни култури имат много да се учат една от друга.
Рейналд погледна искрящите водни завеси, които изскачаха от пенливите басейни по краищата на канала и се изкачваха по невидими суспенсорни стълби към куполите и свързаните с тях тръби, и се засмя от детинска наслада.
— Вече ме впечатли, престолонаследнико — макар че ако някога ни посетиш, и в джунглите на Терок би могъл да откриеш някои странности.
Призматичният палат беше построен на върха на елипсовиден хълм, който издигаше резиденцията на мага-император над сияйните стени, музейните куполи и оранжериите на Миджистра. Седем реки — много отдавна укротени от илдирийските инженери — течаха в абсолютно права линия към сърцето на Империята. Магнитни левитационни полета и гравитационни платформи насочваха водите и ги издигаха нагоре по склоновете въпреки гравитацията.
Рейналд последва Джора’х във входната галерия, където изкуственото осветление допълваше слънцата, за да прогони всяка възможна сянка.
— Това е една от последните спирки от моето пътешествие. Реших, че за да служа на своя народ, трябва да разбера другите култури и светове. Като цар Петър Велики, един от нашите древни властелини, владетел на голяма страна на име Русия. Петър пътешествал, учил се от други култури и после взел най-доброто от тях в родината си. Възнамерявам да сторя същото.
Жизнерадостното поведение на човека бе заразно.
— Цел, достойна за възхищение, Рейналд. Може би и аз по-често трябва да напускам Миджистра. — Не беше задължително престолонаследникът да обикаля други части на Илдирийската империя — но можеше да се окаже интересно. Собственият му син и наследник Тор’х години бе живял на приятния илдирийски курортен свят Хирилка.
— Вече бях на Земята, където се запознах със стария крал Фредерик, въпреки че той не знаеше точно какво да прави с мен — със смутена усмивка продължи Рейналд. — Срещнах се и с председателя Венцеслас, който беше много любезен — главно защото искаше да му дам още зелени жреци, когато стана отец на Терок.
— А сега дойде тук — каза Джора’х. — Ще напълним очите ти до пръсване! — Той се засмя и поведе Рейналд и свитата му към най-близкото искрящо крило на Призматичния палат.
Като престолонаследник, Джора’х бе надарен с обаяние и жизнен магнетизъм, които го правеха изключително привлекателен. Слабото му лице излъчваше чар. Очите му бяха с цвят на опушен топаз, в който блестяха звездни точици и отражения. Дългата му коса, признак за мъжественост при илдирийците, покриваше главата му с грива от хиляди тънки златни плитчици като изящни верижки, които бяха живи и се извиваха с необикновена енергия.
Човешки търговци, гостуващи сановници, учени и дори заможни туристи идваха да посетят прословутите седем слънца на Илдира. Откакто Илдирийската империя беше дала бързия космически двигател на Ханзата, много човеци ги почитаха като благожелателни покровители. Въпреки че приемаха човешката раса като част от галактическата история, разказана в Сагата за седемте слънца, мнозина илдирийци не разбираха човешката импулсивност и амбициозност.
Ала Джора’х намираше този човек за извънредно приятен. Двамата с Рейналд рамо до рамо влязоха във фоайе със сводести тавани и витражни мозайки. Наоколо вибрираха богати багри, силна светлина проникваше през първичните филтри на витражите.
Рейналд забеляза черен кликиски робот, който се движеше по един коридор на гъвкавите си крака — приличаше на голям механичен бръмбар. За пръв път виждаше такъв. Илдирийците не му обръщаха никакво внимание.
Благородничките в двореца, както и куртизанките, художничките и певиците носеха широки прозрачни рокли, пристегнати с диагонални шалове през гърдите и раменете. Дългите до пръстите на ръцете ръкави на куртизанките бяха раирани и можеха да се свиват в заоблените нараменни възглавнички.