Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
На големия балкон на Двореца на шепота се появиха пъстри придворни униформи — кралската гвардия и министрите. Докато един дякон на единството четеше познато заклинание и молитва, знаменосци развиха пъстрото знаме на Теранския ханзейски съюз — изображение на Земята, заобиколено от три концентрични кръга.
Кралят — старец, който без прекалено екстравагантните си одежди нямаше да изглежда по-внушително от придворните, тежко излезе на балкона, сякаш бе репетирал всяка стъпка. Когато вдигна ръце, широките му ръкави се свлякоха до лактите. По пръстените и скъпоценните камъни на короната му заискриха слънчеви проблясъци.
— Днес ще ви говоря за една велика победа на човешката изобретателност и енергия. — Усилените от високоговорителите думи на крал Фредерик ехтяха над целия площад. Той имаше плътен баритонов глас на божество, дълбок и еклив. — В системата на Ансиър ние предизвикахме раждането на нова звезда, която ще хвърли своята животворна топлина и светлина върху четири девствени свята, очакващи човешки заселници.
След като бяха слушали в благоговейно мълчание, хората отново зааплодираха. Реймънд се усмихна на престорената им изненада — вече всички знаеха предварително обявената цел на събирането.
— Настъпи моментът да запалим още четири факела в Дворцовия квартал! — Докато ехото на гласа му заглъхваше, кралят направи величествен жест.
На повечето стълбове и куполи пращяха вечни пламъци. Всеки факел символизираше една теранска колония, подписала Хартата на Ханзата и положила клетва за вярност към стария крал.
— Давам ви тези нови четири луни, които носят имената на моите славни предшественици, първите четирима велики крале на Теранския ханзейски съюз. Бен! — От върха на високата кула на пешеходния мост над Кралския канал с рев изригна огнен стълб. — Джордж! Кристофър! И Джак! — Щом изричаше всяко име, на върховете на неосветените кули по моста засияваше нов факел.
Ледът на четирите луни още не се бе стопил и първите тераформиращи групи щяха да кацнат едва след като се стабилизират тектоничните движения. И все пак Реймънд се радваше заедно с публиката, като гледаше как кралят заявява властта си над четири нови свята. Какво великолепно представление!
Засвириха оркестри и във въздуха заблестяха огледални серпантини, разпръсквани от носещите се в небето цепелини. Крал Фредерик обяви ден на всенароден празник. Населението се радваше на всеки повод за веселие. Може би затова всички толкова много обичаха краля.
Фредерик побърза да се върне в тихия покой на Двореца на шепота и Реймънд изпита известна загриженост. Кралят изглеждаше самотен, навярно дори нещастен, сякаш се бе уморил да живее пред толкова много погледи. Младежът съчувстваше на владетеля, тъй като самият той по цял ден беше съвсем невидим за големия свят.
Заскита се сред сергиите и продавачите на сувенири. Огромните фризове по фасадите на Двореца на шепота изобразяваха исторически събития: изстрелването на единадесетте грамадни заселнически кораба, първата среща с илдирийците, които предлагаха своя космически двигател и галактическата си цивилизация. На всеки кръгъл час холографските фризове се раздвижваха и сцените оживяваха: статуите около фонтаните вдигаха ръце, каменните ангели размахваха криле, исторически генерали караха конете си да се изправят на два крака.
По моста се нижеше поток от пешеходци. Реймънд зяпаше с блеснали очи. Усети опасността с половин секунда закъснение.
Някой го сграбчи за врата и го стисна като в менгеме.
— Тук е, за да краде, когато хората не внимават, обаче когато имаме да вършим по-важна работа, го няма.
Реймънд успя да се завърти достатъчно, за да види кой говори: едно по-голямо момче, казваше се Малф, му се мръщеше. Якият му приятел Бърл го стисна за врата още по-силно. Реймънд се изскубна от ръцете му, но не избяга. Засега.
— Съжалявам, но не съм включил кражби в плановете си.
— Кражбите са под достойнството му! — изсумтя Бърл.
— Не, прекалено е просто — възрази Реймънд. — Да си изкарваш прехраната с усилен труд — виж, това е предизвикателство. Някой път трябва да опитате.
Хората наоколо танцуваха, някои се целуваха, десетки се редяха пред сергиите за храна. Малф говореше тихо, ала дори да крещеше, никой нямаше да му обърне внимание.