Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Джора’х се отпусна назад на стола си.
— Позабавлявай ни, Вао’сх. Каква история ще ни разкажеш днес?
— Най-подходяща е историята за това как сме открили човеците — отвърна паметителят и изразителните му очи се разшириха. Той заговори с увлекателен глас, в ритъм, който беше нещо повече от поезия и все пак не съвсем песен.
Вао’сх обобщи познатите събития: упадащата земна цивилизация изстреляла единадесет огромни заселнически кораба, които полетели към съседните звезди. Рейналд се удиви от интонацията на историка и от лобовете му, които променяха цвета си, за да изразяват различни чувства.
— Толкова величествено отчаяние! Такава надежда, вяра — или глупост. Ала илдирийският слънчев флот ви открил. — Вао’сх скръсти ръце.
Когато паметителят свърши разказа за човешкото избавление, Рейналд изръкопляска. Джора’х се зарадва на странния обичай и също плесна с ръце. Скоро всички куртизанки и сановници в банкетната зала също ръкопляскаха оглушително. Вао’сх се изчерви, сякаш не знаеше как да реагира.
— Казах ти, че е отличен паметител — отбеляза престолонаследникът.
Рейналд се усмихна кисело.
— Каква ирония, че илдирийските паметители най-добре разказват нашата история.
11.
Адар Кори’нх
Макар адар Кори’нх да командваше всички кораби от илдирийския слънчев флот, гърдите му винаги се изпълваха с благоговение в присъствието на мага-император Сайрок’х. Обожественият владетел виждаше всичко, знаеше всичко, докосваше всеки илдириец с пипалата на телепатичния си тизм.
И все пак искаше да се срещне с адар Кори’нх.
Церемониалната септа от бойни кораби се бе завърнала от Ансиър, след като беше наблюдавала удивителния кликиски факел. Той вече беше пратил записите и докладите си, ала сега магът-император искаше да чуе думите направо от неговите уста. Кори’нх не можеше да не се подчини на заповедта.
Брон’н, огромният личен телохранител на мага-император, мина зад адара, тъй като бе представител на воинската раса, чертите му бяха по-животински от тези на другите илдирийци. Имаше дълги нокти, от устата му стърчаха остри зъби и големите му очи забелязваха всяко движение, всяка заплаха за почитания му владетел. Адар Кори нх, разбира се, не представляваше опасност, но главният телохранител не можеше да не е нащрек.
Личната приемна на мага-император беше скрита зад непрозрачните стени в дъното на небесната сфера, сърцето на многобройните кули, куполи и сфери на Призматичния палат. Кори нх пристъпи под мъждукащата светлина, където го очакваше огромният маг-император, отпуснат на своя какавиден трон. Брон’н затвори вратата. Въпреки високия си ранг адарът рядко бе разговарял насаме с мага-император — обикновено присъстваха множество съветници, прислужници, телохранители и благородници.
Магът-император Сайрок’х приличаше на мъжка пчелна майка, същество, което можеше да управлява цялата си цивилизация от Призматичния палат. Той бе средоточие и получател на тизма, който го правеше сърцето и душата на всички илдирийци. Но както и в този случай, владетелят често се нуждаеше от по-точни подробности и свидетелски анализ.
Кори’нх сключи длани пред сърцето си за молитва.
— Вашето повикване ми прави чест, господарю.
— А твоята служба прави чест на всички илдирийци, адаре. — Магът-император вече беше отпратил прислужниците, които се грижеха за него, мажеха с крем кожата му и разтриваха краката му. Очите му бяха твърди и непроницаеми, гласът му режеше като бръснач. — Трябва да поговорим.
Свит на грамадния си като легло стол, увит в множество дрехи, владетелят бе едър и мек. Отпуснатата му кожа висеше на бледи гънки, ръцете и краката му бяха отслабнали от липсата на движение. След ритуалната си кастрация преди много десетилетия магът-император Сайрок’х напълно се различаваше от своя красив най-голям син, престолонаследника Джора’х. По традиция стъпалата му никога не докосваха пода.
Преди да се откаже от плътските желания, Сайрок’х беше родил много деца. Като баща на цялата илдирийска раса, той имаше изключително дълга плитка, културен символ на мъжественост. Тя висеше от главата му и се спускаше през рамото и гърдите му, усукана като дебело конопено въже, което помръдваше и се извиваше от самостоятелни нервни импулси.