Камъните на елфите

— Освен Амбърли — кротко довърши мисълта му Аланон.

— Не! — задъха се кралят и скочи от мястото си. — Не, друиде! В това време по коридора се чуха бързи стъпки и на вратата се потропа. Викът на краля бе накарал верните Дардан и Роу да дотичат и Андер побърза да ги отпрати. За свое учудване той видя и разтревоженото лице на Гейл да наднича иззад раменете им.

— Казах ли да вървиш да починеш, Гейл? — укорително прозвуча гласът на стария крал. — Хайде, какво чакаш още?

Гейл се поклони мълчаливо, но на лицето му се изписа огромно разочарование. Той се отдалечи, а другите двама се върнаха на поста си. Кралят се обърна към Аланон и рязко попита: — Как та дойде наум за Амбърли?

— Самата Елкрис ми каза за нея — издържа на погледа му друидът.

Кралят наведе глава и за миг лицето му се сгърчи от болка, останало без капка кръв. Но когато пак заговори, гласът му беше гневен и суров.

— Амбърли отхвърли чест, каквато не се оказва на всеки, обърна гръб на народа си и посрами близките си, като избра изгнаничеството за своя съдба. Тя вече няма нищо общо с нас. Не ми говори за нея, друиде.

— Каквото и да е сторила, тя си остава твоя внучка и в жилите й тече кръвта на елфите, а ти говориш като обидено хлапе — поклати глава Аланон.

Старият крал пламна, но не каза нито дума. Друидът продължи:

— Чуй ме сега, кралю. Амбърли е една от Избраниците и този факт не може да се промени, дори да е вярно всичко останало. Не знам какви са причините, накарали я да си замине оттук, затова не можем да я съдим прибързано. Важното е, че единствено тя е в състояние да върне живота на Елкрис и да спаси народа си. В нейни ръце е съдбата ви, Ивънтайн Елеседил, това е, което знам. Тук няма място за гордост.

— …Още ме боли за нея — изведнъж тихо каза кралят. — Като си помисля, че бяхме толкова близки след смъртта на Ейн. Тогава тя нямаше и шест годинки. Идваше да си играе с мен, сядаше на коленете ми… Беше мило, нежно дете и си запази детската невинност дори когато порасна. Не знам защо го направи… Друидът мълчеше.

— … Повече от петстотин години, от времето на Джърли Шанара, Елкрис не е посочвала жена за своя Избраница — продължи Ивънтайн като на себе си. — И сега изведнъж — Амбьрли. Голяма чест, а тя се отказа от нея. Един ден просто стана и си отиде — ей-така, без дума да обели…

Той разпери в недоумение ръце и безпомощно ги отпусна в скута си. Аланон приближи стола си до неговия и го погледна в очите:

— А сега трябва да я върнем. Нямаме друг избор.

Андер погледна баща си, който в този миг изглеждаше толкова самотен и съсипан, че той изведнъж коленичи в краката му и заговори:

— Татко, вечерта преди да умре, Лаурън сподели с мен неща Елкрис неведнъж е разговаряла с Амбърли. С нея и с ни кой друг. Знаеш, че това не се случва често… Може би все пак има надежда.

Кралят му отправи разсеян, невиждащ поглед и поклати глава: