Камъните на елфите

— Ето значи откъде е дошъл убиецът на шестимата Избраници — възобнови Ивънтайн прекъснатия разговор.

— Точно това си помислих и аз — кимна друидът. — От известно време съзирах заплахата и побързах насам, за да предотвратя надвисналата опасност. Но, уви, пристигнах твърде късно.

— Грешката беше моя — мрачно поклати глава Ивънтайн. — След като знаех, че Забраната е започнала да отслабва, трябваше да им осигуря надеждна защита. Но… колкото и да си блъскам главата, не мога да ги върна. Друго се питам… дори да бяха оцелели, дали щяха да спасят Елкрис? Нали така и не разбрахме къде да търсим Свещения огън… А на теб, Аланон, „Хранилището“ говори ли ти нещо?

Друидът поклати глава. Кралят продължи:

— В нашите свещени писания не се споменава за такова място. Никой от предците ми не е стъпвал там… Единственото, което знам, е, че Елкрис умира, и че за да я спаси, един от Избраниците трябва да отнесе семето й при Свещения огън и да го върне обратно… По такъв начин дървото-спасител ще се прероди.

— Известно ми е това предание… — замислено отвърна друидът.

Но кралят още не беше свършил. Той говореше все по-разпалено, а гласът му трепереше от негодувание и безсилие:

— Известно ли ти е тогава, че сме в безизходица? Нямаме никакви шансове да се доберем до Хранилището. Избраници те са избити до един. Елкрис е обречена, защото няма на кого да повери семето си. Злото вече е раздвижило пипалата си и само чака сгоден момент да се отприщи с пълна сила… Така че според мен елфите ги чака война и то не на живот, а на смърт… Той се наведе напред и напрежението в гласа му се усили.

— Аз съм кралят, добре, но ти си мъдрецът, магьосникът. Ако си тук, за да помогнеш, побързай, време за губене няма! А аз съм с вързани ръце…

— Преди да дойда при теб, Ивънтайн, говорих с Елкрис… — тихо каза друидът.

— Говори ли? — кралят го изгледа невярващо.

— Всъщност тя говореше. Единственият начин да говориш с нея е ако тя сама пожелае да го стори.

— Но тя разговаря само с Избраниците… — намеси се Андер, но срещна погледа на баща си и замълча.

— Синът ми има право, Аланон — забеляза кралят. — Какво ще отговориш на това?

— Елкрис разговаря с всички, които й служат — спокойно обясни Аланон. — Сред вас, елфите, това са Избраниците, но друидите също й служат, макар и по свой начин. Та тя реши да разговаря с мен, за да ми съобщи, че сте на грешен път…

Ивънтайн го погледна въпросително и го изчака да продължи, но той не го стори.

— В какъв смисъл? — най-после попита кралят, който едва се сдържаше да не избухне.

— Ще ти кажа — отвърна друидът. — Но първо ме изслушай. Дошъл съм да помогна, защото злото заплашва не само вас, елфите, а и всички жители на Четирите земи. Никой не може да се скрие като лалугер в дупката си и да вярва, че опасността ще го отмине… Ще направя всичко, което е по силите ми, Ивънтайн Елеседил, но при едно условие — да ме оставите да действам както намеря за добре. Дори ако ви се струва трудно да схванете смисъла на постъпките ми. Готови ли сте на това?