Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Върху бюрото на Пол Уърлингтън светна сигналният бутон. Той вдигна слушалката, разбра от секретарката кой го търси и бързо превключи на външна линия.
— Какво става?
— Току-що откриха трупа на Райън Морланд — прозвуча дрезгав мъжки глас насреща.
— Къде? — предпазливо попита той.
— В залива на Малибу.
— И?
— Според моя човек тялото е силно обезобразено. Доста трудно ще им бъде да установят дали Морланд е паднал от яхтата ви, или сам е скочил…
— Много добре.
Уърлингтън въздъхна с облекчение.
— Бих казал, че с прощалното писмо няма да е трудно да се докаже самоубийство…
— Отлично. Искам да продължаваш да ме осведомяваш за хода на събитията.
— Разбира се.
Уърлингтън остави слушалката, облегна се назад и огледа луксозния си кабинет, разположен на последния етаж на най-хубавата сграда в Нюпорт Бийч. Обзаведен в стил арт деко благодарение на оригиналните дървени панели и кристални огледала, които той лично бе купил от някакъв фалирал театър, този кабинет не слизаше от страниците на специализираните списания из цялата страна. А панорамната гледка му даваше възможност да вижда всички сгради, които притежаваше в този град. Непрекъснато растящата му строителна империя се простираше от Сан Диего до Сан Франциско, а скоро в нейните граници щяха да се влеят и нови терени, главно в Орегон и Вашингтон…
Рязко се наведе напред и натисна бутона за връзка със секретарката.
— Да ми докарат елдорадото!
Ставаше въпрос за колата, която обикновено караше лично, без шофьор.
— Веднага, сър.
Паркира пред хотел „Четири сезона“ в Нюпорт, остави колата в ръцете на пиколото и се отправи към специалния асансьор, който водеше директно до мансардния апартамент под покрива. Само допреди два дни беше убеден, че няма шансове срещу Брандън Тейлър в предстоящите избори. По тази причина бе променил тактиката си и бе организирал прием за набиране на средства за кампанията на Тейлър, предпочитайки да го превърне в свой приятел, а не в могъщ съперник. Но събитията се развиха по друг начин, в съвсем неочаквана посока…
Влезе в просторната дневна, боядисана в пастелни тонове, и кратко нареди:
— Сипи по едно питие, Клей.
Клей Дзалиън се славеше като един от най-опитните ръководители на политически кампании в щата. На устните му се появи любопитна усмивка.
— Какво става?
— Открили са тялото на Морланд — каза Уърлингтън. — За наше щастие всичко говори за самоубийство…
Клей напълни две чаши с бърбън и му подаде едната.
— Няма да е зле пресата да подхване тази версия — добави милионерът.
— Ще имам грижата — кимна Дзалиън.
— Фамилията на Брандън Тейлър винаги се е ползвала с авторитет, а и той самият се радва на политически услуги отвсякъде — продължи с усмивка Уърлингтън. — Това е главната причина кандидатурата му да се радва на толкова широка подкрепа.
— Също и репутацията му на способен юрист — подхвърли Клей.
— Репутацията е нещо измамно — намръщи се той. Всяка мисъл за Брандън Тейлър му вдигаше кръвното. Преди години, още в началото на кариерата му като строителен предприемач, Тейлър се оказа адвокат на продавача на един изключителен парцел и направи всичко възможно да осуети сделката. Уърлингтън не забрави това, но най-много го намрази заради пренебрежителното отношение.
Клей Дзалиън отпи глътка бърбън и вдигна глава.
— Така и не ми каза какво точно се случи по време на срещата ти с Морланд.
— Нищо особено. Поведението му беше напълно ирационално… Сега е по-важно да видим как ще действаме…
— Първата ни работа е да пуснем в действие фабриката за слухове. Както за Морланд, така и за Тейлър… Гласоподавателите ще се разколебаят и това веднага ще проличи от периодичните проучвания на общественото мнение. Тогава настъпва твоят миг: скачаш на ринга и енергично размахваш юмруци… Ако действаме бързо и точно, имаме голям шанс да изпреварим Тейлър, особено ако успееш да привлечеш някой и друг регионален лидер на партията.
Уърлингтън се замисли за ултраконсервативните членове на партията, които постоянно изтъкваха умереността на Тейлър. Всички те бяха обикновени страхливци, които изпитваха ужас от открития бой и евентуалното разцепление в партията. Но повечето от тези хора му бяха дали да разбере, че ако успее да разклати авторитета на Тейлър, те с готовност ще преминат на негова страна.