Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Тревожеше се и от един друг въпрос: дали крадците са открили това, което са търсели? И ако не са, дали ще се върнат пак?
6
Рано на следващата сутрин й се обади Глория Пауъл, административен директор на юридическата кантора на Райън. Тя любезно й съобщи, че партньорите на съпруга й желаят да се срещнат с нея.
Няколко минути преди 14.00 Ребека се качи в червения си джип „Чероки“ и потегли по Родео Драйв. Беше облечена в строго черно костюмче и бяла копринена блузка. Някъде по средата между Санта Моника и булевард „Уилшайър“ се намираше красивата двуетажна сграда с избелели от времето тухлени стени, до входа на която висеше табелка със златни букви: „ТЕЙЛЪР, ДЕНИСЪН И ЕВЪНС — АДВОКАТИ“. Гърлото й се сви, очите й се насълзиха. Колко пъти беше идвала тук да изчака Райън, след което отиваха на кино или да хапнат някъде. А сега него го нямаше!
Вкара джипа в подземния гараж, взе талончето от пазача и влезе в асансьора. Едва се сдържа да не затича по покрития с дебел мокет коридор на първия етаж.
— Госпожо Морланд, заповядайте — надигна се от стола администраторката. — Всички ние ужасно съжаляваме за нещастието, което ви сполетя… Надявам се, че сте добре…
— Добре съм, благодаря — отвърна Ребека и тръсна глава да прогони напиращите сълзи.
— Очакват ви в кабинета на господин Евънс — добави младата жена и й направи знак да я последва.
— Не си правете труда, зная пътя — спря я тя.
Прекоси фоайето, черните й обувки с дебела подметка тропаха по мраморните плочи на коридора. Стените на помещението, от което се влизаше в кабинетите на съдружниците, бяха покрити с махагонова ламперия, а подът — с дебел килим в розово-бежови шарки. Вратата на Райън беше затворена, но споменът за последното й идване тук беше толкова ярък, че тя неволно стисна зъби и притвори очи. Видя го сякаш беше вчера — седнал зад отрупаното с документи бюро със свалено сако и навити ръкави на ризата, радостната искрица в сините му очи, щом я зърна на прага…
Спря пред вратата на кабинета на Евънс с разтуптяно сърце.
Джон се втурна да я посрещне.
— Радвам се, че дойде, Ребека. Заповядай, седни… Какво да ти предложа? Чай, кафе? — Очите му бяха толкова близо едно до друго, че изглеждаше леко кривоглед.
— Не, благодаря — отказа тя.
В продължение на няколко минути говореха за незначителни неща — главно за времето. Усещаше се напрежение, а Ребека продължаваше да се пита защо са я повикали тук.
После вратата се отвори и в кабинета влезе Катрин Денисън. Беше облечена във великолепно шоколадово костюмче и носеше обувки от фина кафява кожа. Тази жена работеше по осемнадесет часа на денонощие, но въпреки това съумяваше да изглежда така, сякаш току-що е напуснала фризьорския салон.
— Как се справяш? — Гласът на Катрин прозвуча необичайно сърдечно, ръката й се протегна и докосна рамото й. Но Ребека моментално усети фалшивата нотка и нервите й се опънаха. Сякаш Катрин знаеше точно как се държи човек в подобна ситуация и играеше добре заучена роля.
— Както може да се очаква — отвърна. Инстинктивно усети, че не бива да показва мъката си пред тези хора.
— Трябва да обсъдим някои неща — каза Джон, после замълча за момент и очите му състрадателно се спряха на лицето й: — Надяваме се, че ще се справиш…
— Няма проблеми — кимна Ребека и леко се завъртя, за да вижда и двамата партньори. — Брандън ще се присъедини ли към нас?
Джон хвърли тревожен поглед към Катрин, която се беше отпуснала на облегалката на креслото му.
— Един от клиентите му преживява криза — поясни тя. — Каза, че ще ти се обади по-късно.
Ребека кимна. Щеше да се чувства малко по-удобно, ако и Брандън беше тук, тъй като го познаваше много по-добре.
— Както знаеш, Райън стана наш партньор през тази година — започна Джон. — Според условията на договора всеки от партньорите притежава част от основния капитал на фирмата, която се изчислява според стажа му в нея. Няма да навлизам в подробности, а ще ти предложа копие от този договор, ако вече не си го открила сред книжата му.
Стана и започна да крачи напред-назад из помещението.
— За съжаление Райън е партньор съвсем отскоро, тъй че дяловото му участие не е голямо. Но преди да говорим за това, искам да обсъдим един друг въпрос.