Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Ненавиждаше миговете, в които Брандън хвалеше Райън, наричайки го финансов и юридически гений, като с това напомняше на всички, че младшият партньор има две висши образования. Много важно! Но вуйчо му открай време се впечатляваше от титли и дипломи. Според Джон беше пълна глупост да назначаваш за свои служители само юристи, които са се дипломирали сред първите десет по успех на випуска, или пък имат публикации в „Юридически преглед“. Тези неща обикновено нямат нищо общо с практическата работа и Джон отлично го знаеше.
Истината беше проста: ако някой желае да практикува право в щата Калифорния, той задължително трябва да е издържал изпита пред адвокатската колегия. Не се ли издържи този изпит, няма практика. А фактът, че самият Джон бе завършил един от второстепенните юридически факултети, при това с доста усилия, нямаше абсолютно никакво значение. Защото той притежаваше членска карта на адвокатската колегия в Калифорния и знаеше, че е добър адвокат, не по-зле подготвен от Райън. А сега, когато русокосият любимец на Брандън изчезна, вуйчото може би най-сетне ще разбере, че племенникът му е отличен юрист.
Телефонът иззвъня. Обаждаше се портиерът на подземния гараж да му съобщи, че Брандън е взел асансьора. Джон опипа вратовръзката си и облече сакото. После излезе, прекоси коридора и отвори вратата на огромния ъглов кабинет, който заемаше вуйчо му.
Тук винаги го обземаше страхопочитание. Стените бяха заети от масивни букови лавици, претъпкани с луксозни юридически издания, кожените мебели внушаваха солидност. Основател на кантората, Брандън я управляваше с желязна ръка. Но ако се осъществяха амбициите му за Сената, този кабинет щеше да се освободи… Нещо, за което Джон отдавна мечтаеше.
Започна да говори в момента, в който възрастният мъж се появи от вътрешната врата, която водеше директно към асансьорите.
— Къде се губиш? Тревожех се за теб! От часове звъня на домашния ти телефон!
— Бях при Ребека Морланд — отвърна Брандън и уморено приглади косата си.
Младият мъж се прокле, че не се е сетил по-рано.
— Как е тя?
— Много съм впечатлен от твърдостта й…
— Нещо ново?
— Търсенето е възобновено на разсъмване.
— Много добре. Но ти изглеждаш доста уморен и май трябва да си починеш.
— Уморен съм — призна той. — Но Ребека отказа да си легне и аз останах с нея.
— Защо не се прибереш у дома, вуйчо Брандън? — попита съчувствено Джон. Много добре знаеше, че той предпочита да го наричат просто Брандън, но умишлено наблягаше на това обръщение, за да подчертае роднинската им връзка. — Аз ще се погрижа за неотложните дела.
— Нищо ми няма. Я казвай за какво си дошъл…
— Виж това. — Подаде му лист хартия. С удоволствие забеляза как лицето на вуйчо му пребледнява. Знаеше какво пише на листа, но въпреки това се наведе над рамото му и го прочете отново: „Отдавна обмислям това. Никой не може да ме накара да променя решението си.“
— Къде откри този лист? — остро го погледна Брандън.
— Върху бюрото на Райън.
— Ясно — кимна по-възрастният мъж и очите му отново се спряха на текста.
— Трябва да го покажем на полицията — подхвърли Джон.
— Не! — отсече Брандън, после пое дълбоко дъх и вече по-спокойно добави: — Искам да кажа, че няма защо да бързаме.
— Какво имаш предвид? — стреснато го погледна племенникът. Вуйчо му рядко говореше с такъв неуверен тон.
— Имам предвид евентуалните отрицателни последици за кантората, за предизборната ми кампания, за всички нас — отвърна и стовари юмрук върху масата.
— Какви последици? С какво може да ни навреди шантавото решение на Райън да сложи край на живота си?
— Помисли добре, Джон! Вестникарската шумотевица може да излезе от контрол и всеки от опонентите ми ще получи шанса да извърта историята както си поиска. Знаеш ли как може да бъде интерпретирано самоубийството на ръководителя на предизборния ми екип? — Брандън рязко седна и затвори очи, столът проскърца под тежестта на тялото му. — Това може да се превърне в кошмар!
Джон закрачи напред-назад, замислено свел глава.
— Да не би да намекваш, че трябва да унищожим бележката? — попита най-сетне.
— Нищо подобно. И престани с тези разходки, защото ме разсейваш. Искам да кажа, че може би е рано да я показваме на когото и да било.
— Но когато открият трупа му, ще започне разследване — погледна го младият мъж. — Вероятно разбираш, че предложението ти може да се тълкува като възпрепятстване на правосъдието.