Внимавай в картинката

— Не се заглеждам по други жени. Женен мъж съм.

Тя изсумтя.

— Ще ти запиша час при очния лекар.

— Това ми звучи като истинско съпружеско задължение.

Разговорът помежду им не беше размяна на идеи; беше си същинска фехтовка.

Даже по-лошо — тя се забавляваше, при положение, че в действителност му бе бясна. Изключително бясна за… нещо… А, да.

— Повече никога не си позволявай подобно своеволие — да ми изхвърляш дрехите!

— Разбира се, че няма. Няма да ми се наложи. — Изрита чаршафа от краката си. — Не и сега, когато си тук с мен. Няма да те изпусна от поглед.

Девлин беше прекалено висок. Внушителният му ръст разсейваше Медоу и насочваше вниманието й към ерекцията му, която правеше палатка в тъмносините боксерки, към босите й крака върху студения дървен под, към неотдавнашната им прекалено пламенна интимност. Думите му звучаха не толкова като закачки, колкото като заплахи, а когато жена стигне до нейното положение — което си беше доста напечено — щеше да е глупачка, ако пренебрегнеше предупредителната лампичка в съзнанието си.

— Няма да ме изпускаш от поглед? Как да го разбирам?

— Не си в много добро здравословно състояние. Имаш сътресение…

— Леко!

— И страдаш от амнезия, свързана с най-важния момент от живота ни.

Ненавиждаше факта, че той държи този коз.

— И още по-важно, откривам хотел по закътаното и неописуемо красиво крайбрежие на Южна Каролина. Това е тенденцията на бъдещето; доходите на всички онези стари домакинства спадат и те увеличават цените. Но богатите тук продължават да са богати — и враждебно настроени към мен, а и вече имаше доста случаи на саботаж.

— О… — промърмори тя под нос. Подобни сценарии й бяха твърде далечни и тя просто не знаеше какво да каже. — Като например?

— Няколко от по-влиятелните семейства дадоха да се разбере, че ипотеките на търговците в града напълно необяснимо ще бъдат обявени за просрочени, ако ни продадат каквото и да било. Карам хранителни продукти чак от Чарлстън.

— Ама това са направо средновековни тактики!

Устните му се разтегнаха в усмивка.

— Това е Южна Каролина. Една от първите тринайсет колонии и до ден-днешен се управлява от същите семейства.

— Сигурно се шегуваш. — Тя беше от Запада. От планините на Вашингтон и отгледана в семейство на бохеми, хора на изкуството. Разбира се, баба й й бе разказвала за старите семейни традиции в Южна Каролина, които задушаваха живота на човек. Но Изабел бе избягала и затова историите й звучаха по-скоро като приказки за отдавна погребано минало.

А сега Девлин твърдеше, че нещата не са се променили? Напрегнатото му лице й подсказваше, че говори сериозно.

— Какво друго са причинили на хотела?