Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
Сибил закрачи из помещението. Харесваше й старият дъбов паркет, топлият му цвят и широките дървени парапети.
— Уют или шик? — попита тя.
— Уют, с известна доза шик. — Лейла стоеше до предния прозорец с Куин и държеше една от мострите срещу естествената светлина. — Искам да запазя пространството и да добавя някои щрихи. Женствено, предразполагащо, но без сладникавост. Достъпно, но не напълно предсказуемо.
— Нищо в розово, виолетово или мораво.
— Не — решително отсече Лейла.
— Два удобни стола за сядане — предложи Куин, — за пробване на обувки или чакане на приятелка, която е в пробната, но никакви флорални или лъскави тъкани.
— Представи си го като галерия, а стоката — като картини.
— Именно. — Лейла засия срещу Сибил. — Затова предпочитам неутрални тонове за стените. Топли неутрални цветове, заради дървото. И, мисля, вместо щанд — тя сложи ръка пред талията си — да намеря хубаво старинно бюро или маса за касата. А тук… — Тя подаде мострите на Куин и пристъпи по голия под. — Тук ще има раздвижени стъклени етажерки за излагане на обувки и малки чанти. А ето тук…
Сибил я следваше, докато приятелката й преминаваше от сектор в сектор и излагаше плановете си за разположението. Имаше ясно оформени идеи — открити релси, рафтове, красиви витрини за аксесоари.
— Ще помоля бащата на Фокс да направи две вградени пробни в дъното.
— Три — каза Сибил. — По-практично, по-интересно за окото, и магическо число.
— Три тогава, с хубаво, ласкаво осветление и от онези безмилостни тройни огледала.
— Мразя ги — промърмори Куин.
— Както всички, но са необходимо зло. И малка кухня тук, отзад. — Лейла ги подкани с жест и тръгна пред тях. — Запазили са я при различните превъплъщения на магазина. Мисля, че мога да слагам малки закачливи аранжировки всеки месец. Например свещи и вино на масата, цветя, някоя всекидневна или вечерна рокля, преметната върху стол. Или кутия със зърнена закуска на плота, чинии в мивката и куфарче или грубовата чанта на масата, чифт обувки с дебели подметки под нея… Нали се досещате защо?
— Забавно. Хитро. Да, досещам се. Дай да погледна мострите.
Сибил ги грабна от Куин и тръгна обратно към предния прозорец.
— Имам и още — каза им Лейла, — но сведох избора си до тези.
— И вече имаш любимо съчетание — довърши Куин.
— Да, но искам да чуя мнения. Сериозни мнения, защото… колкото се вълнувам, толкова и съм изплашена, и не искам да проваля всичко, като…
— Ето тази. Шампанско. Бледозлатисто, съвсем леко загатнат цвят. Нежно, неутрално, но весело. Всички цветове ще се открояват на този фон.
Куин присви устни и се вгледа над рамото на Сибил в мострата.
— Права е. Женствено, изтънчено, топло.
— Това беше и моят избор.
— Което доказва, че и трите имаме отличен вкус — заключи Сибил. — Тази седмица ли ще кандидатстваш за бизнес кредит?
— Да. — Лейла въздъхна и залюля филираните краища на косите си. — Фокс казва, че работата е в кърпа вързана. Имам препоръки от него, от Джим Хокинс, от бившата ми шефка в бутика в Ню Йорк. Финансите ми са… скромни, но в ред. И градът се нуждае от нов бизнес. За да има местни приходи, вместо парите да отиват в мола…
— Добра инвестиция. На идеално място си, на главната улица и само на няколко крачки от площада. Отраснала си с този бизнес, защото родителите ти са имали магазин за дамски тоалети. Имаш опит и набито око за стил. Много добра инвестиция. Бих искала да участвам в нея.
Лейла примигна срещу Сибил.
— Моля?
— Финансите ми са добри… не достатъчно, за да получа кредит, но мога да инвестирам в обещаващо начинание. Какви разходи предвиждаш за начало?
— Около…
Сибил замислено кимна при назованата цифра.
— Мога да си позволя една трета. Куин?
— Да, и аз мога да вложа една трета.
— Шегувате ли се? — бе единственото, което Лейла успя да каже. — Вие се шегувате.
— За теб остава последната третина от скромните ти финанси или от банковия кредит. Аз бих отделила от кредита, не само за да имам време да стъпя на крака, както и за данъчни облекчения. — Сибил отметна косите си назад. — Или не искаш инвеститори?
— Искам, щом ще сте вие. Господи, това е… Почакайте. Трябва да помислите малко. Сериозно. Помислете. Не искам да…