Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
— Ти ли ще готвиш?
— Изглежда, на мен се пада този жребий в странния живот, който водим в момента.
— Приемам предложението.
— Добре. Занеси това горе и след минута ще те впрегна на работа.
— Не ме бива в съставянето на схеми.
Тя му хвърли самодоволен поглед през рамо, тръгвайки пред него.
— Днес ще се пробваш, ако искаш да ядеш.
По-късно Гейдж седеше на стъпалата пред къщата и с наслада отпиваше от първата си бира за вечерта с Кал и Фокс. Фокс бе сменил адвокатския си костюм с дънки и тениска. Както обикновено, личеше, че се чувства добре в собствената си кожа.
Колко ли пъти бяха прекарвали вечерите така? Безброй. И често, когато седеше и пийваше бира в друга част на света, Гейдж мислеше за тях.
И имаше моменти, когато се връщаше, защото му липсваха, като част от самия него. Можеха да седят така, в топлата пролетна привечер, без грижите на света, или поне на тази част от него, да тежат върху плещите им.
Но бремето бе тук и оставаха по-малко от два месеца преди битката на живот и смърт.
— Тримата можем да отидем отново до гробището — предложи Фокс. — Да видим дали е готов за още един рунд.
— Не мисля. Днес се позабавлява достатъчно.
— Следващия път, когато скиташ из околността, не тръгвай невъоръжен. Нямам предвид онзи проклет пищов — добави Кал. — Можеш законно да си купиш сгъваем нож. Безсмислено е да рискуваш да отхапе част от ръката ти.
Гейдж вяло сви ръката си.
— Почувствах се доволен след няколкото юмручни удара, които му нанесох, но си прав. Не носех дори джобно ножче, по дяволите. Няма да направя отново тази грешка.
— Дали може да се явява само в образ на покойник… Съжалявам — добави Фокс и сложи ръка на рамото му.
— Няма нищо. Куин вече повдигна този въпрос. Ако може да приема образа и на жив човек, ще стане наистина страшно. Превъплъщаването в покойник е достатъчен повод за тревога. Сибил не вярва в това. Тя има сложна интелектуална теория, която престанах да слушам, докато двете с Куин спореха, но съм склонен да взема страната на Сибил. Теорията й е обоснована. Образът, формата, която прие създанието, беше като обвивка, която според Сибил е… взета назаем, както може да се обобщи лекцията й за превъплъщенията в различни образи. То не може да вземе назаем обвивката на живите, защото все още са облечени в нея, така да се каже.
— Както и да е — каза Фокс след миг. — Знаем, че Туис е изпробвал нова тактика. Ако иска отново да приложи този номер в играта, ще сме подготвени.
Може би, помисли си Гейдж, но с всеки ден рискът ставаше все по-голям.
Трета глава
Със свободен памучен панталон и потник, които ползваше само за спане, Сибил тръгна към жизнеутвърждаващия аромат на кафе, носещ се от кухнята. Чудесно бе, че някой се бе събудил преди нея и бе включил кафеварката. Това досадно задължение често се падаше на нея, защото ставаше преди другите.
Разбира се, никоя от съквартирантките й не спеше сама, така че получаваха и кафе, и секс. Не й се струваше никак честно, но такъв бе късметът й. От друга страна, така не се налагаше да води разговори, преди да е поела дозата си кофеин, и имаше време да прегледа сутрешния вестник на спокойствие, преди веселите кутрета да изпълзят от леглата си.
На половината път от кухнята към стълбите се спря, доловила приятен мирис във въздуха — не само на кафе, носеше се и аромат на бекон, заради който си струваше да отбележи датата с червено. Някой друг, освен нея готвеше.
От прага видя Лейла до печката и я чу да си тананика, докато разбърква и обръща нещо в тигана. Тъмните й коси бяха прихванати на малка опашка. Изглеждаше толкова щастлива, че Сибил изпита странно умиление, чувствайки се като по-голямата сестра.
Макар и да не бе пътувала колкото нея, съквартирантката й бе живяла в Ню Йорк няколко години и дори в дънки с отрязани крачоли и тениска създаваше впечатление за градска изтънченост. С Куин се бе сближила веднага след запознанството им в колежа, а сега изживяваше същото и с Лейла.
Никога не бе чувствала толкова близка родната си сестра. С Риса никога не се бяха разбирали напълно, а и тя се обаждаше само когато иска нещо или се е забъркала в поредната каша.
Сибил реши, че е късметлийка. Имаше Куин, с която бяха като части от едно цяло, и сега с Лейла то бе завършено.