Свещеният камък
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Sign of Seven Trilogy #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978–954–26–0810–3
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Мистика
Электронная книга - «Свещеният камък». Краткое содержание книги:
Кошмари и видения за кръв, огън и зверско насилие започват да измъчват тримата приятели и Куин, Лейла и Сибил - жените, свързани с тях чрез съдбата. Шестимата съзнават, че злото набира сила, но сега трите части от ритуалния камък отново са събрани в едно цяло. Само трябва да открият как да го използват срещу демона.
В такъв решаващ момент хладнокръвието на комарджията Гейдж ще изиграе ключова роля в битката с тъмната сила. Той и Сибил имат еднаква дарба да предвиждат бъдещето, но това, което ги свързва, е любовта. Гейдж знае, че картите са раздадени, а изходите са два: пълна разруха или край на кошмара за Хокинс Холоу. Но той не обича да губи...
— Добре. — Той стана и тръгна с нея. — Трябва да се обадиш в кантората на Фокс, да им кажеш, че си добре.
— Да. Бях в кухнята, когато започна всичко. — Сибил посочи към поваления стол в хола. — Сигурно това е прелетяло през стаята и ме е ударило. Копелето е хвърлило стол по мен.
Гейдж го върна на мястото му и вдигна ножа.
— Твой ли е?
— Да, жалко, че не можах да го използвам. — Тя влезе в кухнята с него и бавно въздъхна. — Задната врата е затворена и залостена, прозорецът — също. То го направи. Тази част е била реална. Важно е да разграничаваме реалното от нереалното.
След като изми ножа и го остави на мястото му, тя позвъни на Лейла.
Предполагайки, че би искала нещата да бъдат както преди, Гейдж отвори вратата и прозореца.
— Ще сготвя — заяви Сибил, когато затвори телефона.
— Добре.
— Готвенето ще ме държи спокойна и съсредоточена, ще ми трябва това-онова, така че ме откарай до пазара.
— Аз ли?
— Да, ти. Ще взема чантата си. Като заговорихме за „Белини“, ще се отбием в магазина за алкохол и ще вземем шампанско.
— Искаш шампанско — промълви Гейдж след миг.
— Кой не би искал?
— Нещо друго в списъка за пазаруване?
Тя само се усмихна.
— Няма да забравя чифт гумени ръкавици. Ще ти обясня по пътя.
Сибил с интерес разглеждаше и изучаваше предлаганата стока. Избра доматите така внимателно и решително, сякаш бяха скъпо бижу. В ярко осветения супермаркет с пъстри щандове тя приличаше на приказна кралица, може би Титания. Но едва ли Титания можеше да съперничи на царствената й осанка.
Бе очаквал баналното пазаруване да го изнерви, но Сибил представляваше интересна гледка. Придвижваше се бавно и погледът й издаваше, че забелязва всичко. Малцина биха се разхождали така спокойно с количка за покупки, след като ги е споходил демон. Не можеше да не й се възхити.
Сибил прекара цели петнадесет минути до хладилника с птичи продукти, докато най-сетне намери пиле, което да отговаря на стандарта й.
— Значи ще ядем пиле? За това ли са ти нужни всички тези неща?
— Не просто пиле. — Сибил тръсна коси назад и се обърна към него с онази своя загадъчна усмивка. — Печено пиле с вино, градински чай, чесън, балсамов оцет и прочие. Ще плачеш от радост при всяка хапка.
— Не ми се вярва.
— Да видим какво ще кажат вкусовите ти рецептори. Навярно странстванията ти са те отвеждали в Ню Йорк един-два пъти през годините.
— Да.
— Хапвал ли си някога в „Пикант“?
— Шикозен френски ресторант в Ъпър Уест.
— Да, и гордостта на града. Готвачът там беше първото ми сериозно гадже. Беше по-възрастен, французин, идеалният първи любовник за жена на двайсет. — Усмивката й стана хитра и малко похотлива. — Научих доста неща от него… за готвенето.
— Колко по-възрастен?
— Значително. Имаше дъщеря на моите години. Разбира се, тя ме ненавиждаше. — Сибил побутна една франзела. — Не, няма да купя хляб от тук по това време на деня. Ще се отбием във фурната. Ако не работи, ще опека нещо.
— Печеш хляб?
— Ако се наложи. И ако съм в настроение. Понякога има терапевтичен ефект и носи голяма наслада.
— Като секса.
Усмивката й бе кратка и шеговита.
— Точно така. — Обърна количката встрани и се облегна на дръжката. — Е, кое беше твоето първо сериозно гадже?
Не забеляза, или не я беше грижа, че жената пред тях извърна глава назад с широко отворени очи.
— Все още не съм имал.
— Много жалко. Не си изживял тази дива страст, жестоките кавги, отчаяните копнежи. Сексът е забавен и без тези неща, но го правят по-вълнуващ. — Сибил се усмихна на жената отпред. — Нали?
Непознатата поруменя и сви рамене.
— А… да, разбира се.
Изведнъж клюкарските списания в коша преди касата събудиха у жената огромен и, според Гейдж, престорен интерес.
— Всъщност жените са по-склонни да търсят всички тези емоции. Това е генетично заложено… хормонално. — Сибил продължи с непринуден тон: — Нашият пол изпитва по-голяма сексуална наслада, когато влагаме емоции и вярваме, дори и да се заблуждаваме, в чувствата на партньора. — Върху конвейера се освободи достатъчно място и тя започна да нарежда покупките. — Аз готвя, ти плащаш.
— Това не беше споменато.