Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
— Старая се — призна Джо.
Кейти преплете пръсти в скута си.
— Добре. Родена съм в Алтуна — каза тя.
Джо се облегна в люлеещия се стол.
— Не съм ходила там. Хубаво ли е?
— Старо градче край железопътната линия, нали се сещаш — поясни Кейти. — Пълно с добри и трудолюбиви хора, които се мъчат да си осигурят по-хубав живот. И е красиво, особено през есента, когато листата започнат да променят цвета си. Някога мислех, че на света няма по-красиво място. — Сведе очи, унесена в спомени. — Имах приятелка, Емили. Двете с нея слагахме дребни монети върху релсите, а след като минеше влак, ги намирахме и винаги се дивяхме, че са станали напълно гладки. Понякога още пареха. Помня, че веднъж за малко да си изгоря пръстите. Когато се замисля за детството си, си припомням най-вече такива дребни удоволствия.
Кейти сви рамене, но мълчанието на Джо я подтикваше да продължи да разказва:
— Както и да е. Там учих. През цялото време. И гимназия завърших там, но тогава вече… не знам… май започна да ми писва… от всичко, нали разбираш? Животът в малкия град, където всеки уикенд е същият като предишния. Същите хора, които ходят на същите купони, същите момчета, които се наливат с бира в каросерията на пикапите си. Исках нещо повече, но не успях да вляза в колеж и… с две думи, озовах се в Атлантик Сити. Работих там известно време, после се местих от място на място и ето ме сега тук.
— В друго градче, където нищо не се променя.
Кейти поклати глава.
— Тук е различно. Тук се чувствам…
И понеже тя се поколеба, Джо довърши вместо нея:
— В безопасност?
Кейти я изгледа сепнато, но се натъкна на развеселеното й изражение.
— Не е толкова трудно да се досети човек. Както сама каза, започваш отначало, а какво по-добро място за ново начало от тук? Където нищо не се случва.
Джо замълча.
— Е, не е съвсем вярно. Подочух за известно вълнение отпреди няколко седмици. Докато си била в магазина?
— Чула си за това?
— Градът е малък. Няма как да не стигне и до мен. Какво се случи?
— Страшничко беше. Както си говорех с Алекс, видях на монитора какво се случва, а той явно забеляза изражението ми, понеже тутакси изхвърча. Прелетя през магазина като мълния, а после и Кристен погледна монитора и изпадна в паника. Взех я на ръце и тръгнах след баща й. Докато стигнем, Алекс вече беше извадил Джош от водата. Радвам се, че момчето е добре.
— И аз — кимна Джо. — Какво ще кажеш за Кристен? Страшно сладко момиченце, нали?
— Вика ми госпожица Кейти.
— Много обичам това детенце — призна Джо и вдигна колене към гърдите си. — Не се учудвам, че двете добре се разбирате. Нито че е потърсила теб, когато е била уплашена.
— Защо го казваш?
— Защото тя е проницателно малко същество. Познава кога човек има добро сърце.
Изражението на Кейти стана скептично.
— Може би просто се е тревожела за брат си и понеже баща й излезе, аз бях единственият човек наблизо.
— Не се подценявай. Както ти казах, тя е проницателна — настоя Джо. — Как е Алекс? Имам предвид след случилото се.
— Беше разтърсен, но иначе ми се стори добре.
— Разговаряла ли си с него след това?
Кейти сви рамене равнодушно:
— Не много. Той винаги се държи мило, когато ходя до магазина, и зарежда продуктите, които купувам, но само толкова.
— Много го бива за това — убедено отбеляза Джо.
— Изглежда го познаваш твърде добре.
Джо се залюля на стола:
— Така мисля.
Кейти очакваше да продължи, но тя млъкна.
— Искаш ли да поговорим за това? — попита Кейти невинно. — Понеже понякога е полезно да поговориш, особено с приятел.
Очите на Джо светнаха.
— Знаех си, че си много по-хитра, отколкото показваш. С моите камъни по моята глава. Не те е срам!
Кейти се усмихна, но нищо не каза, точно както бе постъпила с нея Джо. И за нейно учудване подходът даде резултат.
— Не знам докъде да се разпростра, но едно ще ти кажа. Той е свестен човек. Винаги можеш да разчиташ, че ще постъпи правилно. Нали виждаш колко обича децата си?
Кейти стисна устни за миг.
— Вие двамата познавате ли се?
— Да, познаваме се, но вероятно не така, както си мислиш — отвърна Джо, старателно подбирайки думите си. — Да сме наясно: беше отдавна и всеки от нас продължи напред.
Кейти не беше сигурна как трябва да тълкува отговора й, но не искаше да я притиска.