Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
След известно време плачът на момчето утихна и то изрече първите думи, откакто Алекс го беше извадил от водата.
— Съжалявам, татко — задавено каза.
— И аз съжалявам — прошепна Алекс в отговор и продължи да притиска сина си, опасяваше се, че пусне ли го, времето ще потече на обратно, но този път резултатът ще бъде различен.
Когато най-сетне вече бе в състояние да се откъсне от Джош, Алекс видя, че зад магазина се е събрала тълпа. Роджър беше там заедно с клиенти на грила. Двама други клиенти бяха проточили шии, вероятно току-що бяха пристигнали. Разбира се, Кристен също беше тук. Алекс отново се обвини какъв ужасен баща е, когато забеляза, че момиченцето плаче, уплашено е и се нуждае от него, макар и в прегръдките на Кейти.
Едва след като си облякоха сухи дрехи, Алекс успя да навърже последователността на случилото се. Роджър приготви двата вида хамбургери и пържени картофки и всички се настаниха на една маса в грила, макар че на никого не му се ядеше.
— Кордата ми се закачи за лодката, която потегляше, а не исках да си изгубя въдицата. Помислих, че веднага ще се счупи, ама ме повлече и глътнах малко вода. След това усетих, че не мога да дишам, и като че ли нещо ме теглеше надолу.
Джош се поколеба и додаде:
— Май си изпуснах въдицата в реката.
Седнала до него, Кристен слушаше все още със зачервени и подпухнали очи. Помоли Кейти да постои при нея и тя го стори, дори в момента държеше ръката й.
— Няма нищо. Ще отида да проверя след малко, а ако не успея да я намеря, ще ти купя нова въдица. Но ако се случи отново, просто я пусни, ясно?
Джош подсмръкна и кимна.
— Много съжалявам — каза той.
— Беше нещастен случай — успокои го Алекс.
— Ама сега няма да ми позволяваш да ловя риба, нали?
„И отново да рискувам да те изгубя — помисли си Алекс. — В никакъв случай.“
— Ще поговорим за това по-късно — изрече той на глас.
— А ако обещая, че следващия път ще пусна въдицата?
— Вече казах, ще поговорим по-късно. А сега защо не хапнеш нещо?
— Не съм гладен.
— Знам, обаче е обяд и трябва да ядеш.
Джош си взе картофче, отхапа хапчица и задъвка механично. Кристен направи същото. На масата тя почти винаги правеше същото като Джош и това го влудяваше, но сега нямаше сили да се възпротиви.
Алекс се обърна към Кейти. Преглътна, най-неочаквано смутен:
— Може ли да поговорим за минутка?
Тя стана от масата и той я поведе настрани. Когато се отдалечиха достатъчно, за да не ги чуват децата, Алекс се прокашля и рече:
— Искам да ти благодаря за всичко, което направи.
— Нищо не съм направила — възрази тя.
— Напротив, направи — настоя той. — Ако не беше погледнала към монитора, нямаше да разбера какво се случва. И сигурно нямаше да стигна навреме.
Замълча.
— Благодаря ти и че се погрижи за Кристен. Тя е най-сладкото момиченце на света, но е много чувствителна. Признателен съм, че не я остави сама. Дори когато отидохме горе да се преоблечем.
— Всеки би постъпил така — настоя Кейти. В последвалото мълчание тя внезапно си даде сметка колко близо един до друг са застанали и отстъпи половин крачка назад. — Вече наистина трябва да вървя.
— Почакай — спря я Алекс и се запъти към хладилните шкафове в дъното на магазина. — Обичаш ли вино?
Тя поклати глава.
— Понякога пия, но…
Преди да успее да довърши, той се обърна и отвори единия хладилник. Пресегна се и извади бутилка шардоне.
— Моля те, настоявам да я вземеш. Виното е много хубаво. Едва ли смяташ, че би могла да намериш свястно вино тук, но докато бях в армията, един приятел ме понаучи да познавам хубавото. Той е самоук познавач и подбира вината, които зареждам. Ще ти хареса.
— Няма нужда.
— Това е най-малкото, което мога да направя — усмихна се той. — В знак на благодарност.
За пръв път, откакто се познаваха, тя го погледна в очите.
— Добре — рече накрая.
Взе си покупките и си тръгна от магазина. Алекс се върна на масата. След още малко увещаване Джош и Кристен се наобядваха, докато баща им отиде да потърси въдицата. Когато се върна, Джойс вече надяваше престилката, а той заведе децата да покарат колело. После ги откара в Уилмингтън на кино и на пица — дежурните им занимания. Когато се прибраха, слънцето вече залязваше и те бяха капнали от умора, така че се изкъпаха и облякоха пижамите. Алекс полежа в леглото между тях около час и им чете приказки, докато най-сетне угасиха лампата.