Пристан за двама
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-142-9
- Переводчик: Надежда Розова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пристан за двама». Краткое содержание книги:
Когато самотният баща Алекс влиза в живота й, Кейти е пленена от неговия чар и всеотдайните грижи, които полага за двете си деца. Въпреки резервите си тя се привързва към семейството му и осъзнава, че единственото й желание е да бъде част от него.
Пред Кейти е поставено предизвикателството да изгради щастливо бъдеще върху руините на миналото. Когато неговите призраци се завръщат отново, тя разбира, че си струва да рискува всичко, за да получи щастието, което Алекс й предлага.
Защото животът понякога е като буря, а любовта е единственият сигурен пристан.
Никълъс Спаркс доказва умението си да разказва необикновените истории на обикновените хора. С шумен успех са приети филмите по незабравимите му романи „Последна песен“ и „С дъх на канела“. Екранизацията на „Пристан за двама“ е поверена на култовия режисьор Ласе Хелстрьом.
Той отиде в дневната, пусна телевизора и обиколи каналите, но не му се гледаше. Мислите му отново се върнаха към Джош и макар синът му да беше в безопасност на горния етаж, Алекс усети как го залива вълна от страха, който бе изпитал по-рано, същото усещане за провал. Правеше всичко по силите си и едва ли някой обичаше децата си повече от него, ала не можеше да се отърси от усещането, че това не е достатъчно.
По-късно, много след като Джош и Кристен бяха заспали, той отиде в кухнята и си взе една бира от хладилника. Изпи я, седнал на дивана. В главата му се въртяха спомените от деня, но този път си мислеше за дъщеря си — за това как се бе притиснала към Кейти и бе заровила личицето си в шията й.
За последен път я бе виждал да прави така, когато Карли беше още жива.
4
Април стана май и дните продължаваха да се нижат. Ресторантът все повече се пълнеше и пачката с банкноти в кутията от кафе на Кейти набъбваше успокоително. Тя вече не изпадаше в паника при мисълта, че няма да има средства, за да замине оттук, ако се наложи.
За пръв път от години й оставаха пари дори след като плати наема и режийните и си напазарува. Не много, но достатъчно, за да се чувства волна и спокойна. В петък сутринта се отби в „Анас Джийнс“, магазин за дрехи втора употреба. Почти цяла сутрин рови из дрехите, но накрая си избра два чифта обувки, няколко чифта панталони, шорти, три стилни фланелки и пет-шест блузи, повечето от които бяха маркови и изглеждаха почти нови. Кейти не можеше да се начуди как така някои жени имат толкова много дрехи, че могат да даряват неща, които сигурно струват цяло състояние в магазина.
Когато се прибра, Джо тъкмо окачваше вятърни камбанки. Не бяха разговаряли много след първата си среща. Каквото и да работеше, тя явно беше твърде заета, а Кейти пък поемаше колкото може повече смени. Нощем виждаше, че у съседката й свети, но беше твърде късно да се отбива, а предния уикенд Джо не си беше у дома.
— Отдавна не сме си бъбрили — махна й с ръка Джо. Чукна камбанките и те звъннаха, после тя прекоси двора.
Кейти се качи на верандата и остави торбите.
— Къде се губиш?
— Нали знаеш как е — сви рамене Джо. — Лягам късно, ставам рано, ходя тук-там. През повечето време имам чувството, че ме дърпат във всички посоки.
Посочи към камбанките и попита:
— Нещо против? Имам нужда от почивка. Цяла сутрин чистя и сега тъкмо окачих това чудо. Харесва ми как подрънква.
— Настанявай се — покани я Кейти.
Джо седна и раздвижи рамене, за да отпусне схванатите си мускули.
— Хванало те е слънцето — отбеляза тя. — На плаж ли си ходила?
— Не — отвърна Кейти. Избута торбите настрани, за да освободи място за краката си. — През последните седмици взех допълнителни смени и работих на масите на открито.
— Слънце, вода… какво друго му трябва на човек? Сигурно работата при Айвън е като ваканция.
Кейти се засмя.
— Не съвсем. Ами ти?
— Напоследък никакво слънце, никакви забавления. — Кимна към торбите: — Тази сутрин си мислех да се отбия и да си изпрося чаша кафе, но ти вече беше излязла.
— Отидох да си напазарувам.
— Личи си. Намери ли нещо хубаво?
— Май да — призна Кейти.
— Хайде, какво се чудиш, покажи ми какво си купила.
— Сигурна ли си?
Джо се засмя:
— Живея в бунгало на края на чакълест път насред пустошта и цяла сутрин търкам шкафове. Какви други развлечения имам?
Кейти извади чифт джинси и й ги подаде. Джо ги вдигна и ги завъртя в ръцете си.
— О! Сигурно си ги открила в „Анас Джийнс“. Много обичам това място.
— Как разбра, че съм пазарувала там?
— Понеже едва ли другите магазини продават на тези цени. Този панталон идва от нечий дрешник. От дрешника на богата жена. Много от стоките са на практика нови.
Джо сложи джинсите в скута си и прокара пръст по декоративните тегели на джобовете.
— Страхотни са! Много ми харесват фигурите.
Надникна към торбата и попита:
— Какво друго си купи?
Кейти й подаваше дрехите една по една и я слушаше как ги превъзнася. Когато изпразниха торбата, Джо въздъхна: