Кинг и Максуел

– Има ли и нещо друго? – попита тя и докосна ръката на Тайлър. – Нещо, което те тревожи?

Тайлър понечи да отговори, но после сви рамене и погледна часовника си.

– Трябва да тръгвам – обяви той. – Не мога да закъснявам за автобуса, който ни отвежда до басейна.

– Какво тренираш?

– Петдесет метра свободен стил и двеста щафета. Не съм нищо особено. Искам да кажа, че в отбора има момчета, които са много по-добри от мен. – Замълча за момент и попита: – Ти плуваш ли?

– Предпочитам да съм малко над водата и да съм суха – отвърна тя.

– Ясно – промърмори Тайлър, поколеба се за миг, после вдигна поглед и попита: – И тъй, ще работите ли за мен?

Шон понечи да отвърне нещо, но Мишел го изпревари.

– Ще направим някои проучвания, ще те запознаем с тях, а след това ще решим – каза забързано тя. – Окей?

– Окей – отвърна момчето, но в гласа му се долови разочарование.

После стана и се повлече към вратата, преметнал раницата през рамо.

– Нещо не е наред – промърмори Шон.

– Радвам се, че най-сетне го разбра – отвърна тя.

– Снощи това момче беше превъртяло и тичаше като лудо под дъжда с пистолет в ръка. А днес вече отива на училище и говори с нас за смъртта на баща си като за някакво бизнес начинание. Къде изчезнаха емоциите? Къде са сълзите?

– Момчетата не плачат толкова лесно, колкото момичетата – отбеляза Мишел.

– Но не и момичетата като теб.

– Аз имам четирима братя, по-големи от мен. Никога не са ме приемали като момиче… – Тя замълча за момент и погледна към вратата, зад която беше изчезнал Тайлър. – Все пак разбирам какво искаш да кажеш.

– Какви проучвания имаш предвид? – попита той.

– Имаш ли някакви връзки в Пентагона?

– Познавам един-двама души.

Мишел взе плика, оставен от Тайлър.

– Нека погледнем тези бележки, а след това ще решим какво да правим.

– А ако се окаже, че само ще потвърдим това, което е научил от военните?

– Спираме дотам. Но според мен няма да стане така.

– Защо?

– Момчето крие нещо, Шон. Нещо, което го плаши.

– Войната постоянно взема жертви, Мишел. А близките на загиналите трябва да бъдат уведомявани. Това е стандартна процедура.

– Така е, но имам чувството, че в този случай има нещо, което излиза извън стандартите.

– Какво нещо?

– Ти говореше за баща му в минало време, но Тайлър непрекъснато отговаряше в сегашно. Сякаш човекът все още е жив.

– Самозалъгване?

– Не ми прилича на такова.

– Добре – каза Шон. – Ще направим каквото можем. Но не забравяй, че имаме сделка за Нова Зеландия.

– Спокойно. Тази сутрин ти поръчах онлайн бански "Спидо".