Кинг и Максуел
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-370-8
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кинг и Максуел». Краткое содержание книги:
Армията съобщава на Тайлър Уинго, че баща му е загинал в Афганистан. Ден по-късно се случва нещо невероятно – младежът получава имейл от него, в който се казва: Съжалявам, моля те да ми простиш.
Тайлър решава да наеме Шон и Мишел да разгадаят мистерията около баща му. Тяхното разследване обаче довежда до нови въпроси. Може ли ветеранът Сам Уинго да е жив? Каква е била истинската му мисия? Дали синът му няма да е следващата мишена?
Шон и Мишел скоро осъзнават, че са попаднали на зловещ план, целящ да предизвика хаос в света. Всеки, който се опита да го осуети, е заплашен със смърт. Но двамата детективи са твърдо решени да помогнат на семейство Уинго.
– Вероятно не е останал доволен от обясненията им.
– Това е лудост, Мишел! Явно момчето не може да разсъждава трезво сега.
– Може и да е лудост, но има какво още да се направи за едно съсипано от мъка хлапе! – отсече тя.
– И ти си убедена, че това е наша работа, така ли?
– Правили сме го много пъти, включително и за деца, които са били много по-малки от Тайлър!
– Вярно – призна Шон. – Къде иска да се срещнем, след като не желае да ходим у тях?
– Пред гимназията, в която учи.
– Пред гимназията?! Отива на училище въпреки страшната новина, която е научил едва вчера?
– И на мен ми се стори странно – въздъхна тя. – Но ако не се разбира с мащехата си, е нормално да иска да бъде по-далече от нея. Може би си въобразява, че ще мисли по-малко за баща си, ако се придържа към всекидневните си задължения.
– Всеки изживява мъката по свой начин – кимна Шон.
– Предполагам. А той все пак е още дете.
– Кога иска да се срещнем?
– Излиза в три и петнайсет. В четири и половина има тренировка по плуване. Предлага да се видим в паузата.
Шон се засмя. Тя извади ключовете за колата си от непромокаемата торбичка и попита:
– Какво смешно има?
– Само си представих как се срещаме с клиент в паузата между две игри.
– Той е гимназист, а не хлапе, което си играе в детската градина.
– Извинявам се. Но въпреки това не виждам къде ще ни отведе всичко това.
– Ако не друго, поне ще му върнем пистолета. Въпреки че идеята да дадем оръжие в ръцете му преди тренировка не ми се струва особено добра. Май трябваше да си уговорим среща на друго място.
– Коя е гимназията? – попита Шон, изчака обясненията ѝ и добави: – Снощи минахме оттам. Точно срещу нея има един мол с бистро "Панера". Звънни му и кажи, че ще го чакаме там.
– Няма да му се обадя, а ще му пратя есемес. Така правят днешните хлапета.
– Както желаеш.
– Не ти се занимава с това разследване, нали?
– Няма да има разследване – каза той.
– Може би ще има – настоя тя. – Зависи какво ще ни каже.
– Не се отказваш, а?
– Не, въпреки че наистина не знам с какво ме привлича този случай. Просто трябва да разбера.
– Добре, пък да става каквото ще.
– Е, сега вече наистина говориш като старец!
– Новият ни "клиент" е още в пубертета. Естествено, че се чувствам стар.
– Благодаря, че прояви разбиране – усмихна се тя и го побутна по рамото.
– За това живея – отвърна Шон. – Но ще трябва да ми обещаеш, че ако в този случай няма нищо подозрително, а аз съм убеден, че няма, го зарязваме и отиваме на почивка. Съгласна ли си?
– Да. Ако няма какво да разследваме, заминаваме за Нова Зеландия, където ще ходя по бански. Но и тебе те искам издокаран от "Спидо".
– Дадено – отвърна той, докато си казваше наум: Радвам се, че ще бъдеш до мен и няма да те мисля.
8.
Тайлър се срещна с тях пред бистрото от веригата "Панера" срещу гимназията. Беше облечен с панталон в защитен цвят, черно поло с училищната емблема и черни обувки.
– Пиеш ли кафе? – попита Мишел, докато влизаха в бистрото.
– Предпочитам вода.
– Не ти ли стига водата в басейна? – шеговито подхвърли Шон.
Момчето сякаш не го чу и продължи да крачи напред.
Шон и Мишел си поръчаха кафе, а Тайлър си взе бутилка минерална вода. Плати си я, отказвайки категорично да го почерпят. Настаниха се на една маса в дъното на заведението. Единствените други клиенти бяха няколко ученици с лаптопи и две майки с малки деца. Една красива брюнетка на възрастта на Тайлър му по-махна. Той ѝ отвърна сдържано, а след това се обърна към Шон и Мишел.
– Искам да ви наема.
– Мишел ми спомена – каза Шон, облегна се в стола и скръсти ръце пред гърдите си. – Защо?
– За да откриете какво се е случило с баща ми.
– Нима твърдиш, че военните не са ти казали как е загинал?
– Напротив, казаха ми, че бил застрелян.
– Ясно. В Афганистан, нали?
– Така ми казаха.
– Но ти не им вярваш?
– Не че не им вярвам. Всъщност… не знам.
– Афганистан е далече, Тайлър – каза Шон. – Няма как да отидем там и да поискаме проверка. Нямаме такива правомощия и на практика сме безсилни.
Тайлър отпи глътка вода и внимателно обмисли отговора си.
– Но вие сте частни детективи, нали? – каза той. – Нямате ли начини да разследвате? Нали това ви е работата?
– Така е – приведе се над масата Мишел и хвърли кос поглед към Шон. – Но дай да караме поред. Как се казва баща ти?
– Самюел, но всички го наричат Сам.
– Какво точно ти обясниха военните?