Кинг и Максуел

– Аз също имам белези – каза той. – Виждала си ги всичките.

– Признавам, че много харесвам един от тях.

– Обещай ми, че ще си помислиш за кратка почивка.

– Сигурно ще бъде хубаво – кимна тя.

– А Тайлър Уинго?

– Предполагам, че си пъхам носа където не ми е работа… Май ще е по-добре да му изпратим маузера по пощата.

– Това вече е друга приказка! За два дни ще уредя пътуването. Била ли си някога в Нова Зеландия?

– Не.

– Пътувах до там като охрана на вицепрезидента. И трябва да ти кажа, че дори думата рай не може да опише красотата на тази страна. А и сега там е лято!

Телефонът ѝ иззвъня и тя погледна дисплея.

– Запомни си мисълта. Ало? Да, Мишел Максуел е. – Послуша за миг и каза: – Да, разбирам. – Втората пауза беше значително по-дълга, почти цяла минута. – Да, възможно е. Дай ми адреса.

Тя видя енергичните знаци на Шон, с които я предупреждаваше да не поема ангажименти, но не им обърна внимание. Прекъсна разговора и прибра телефона в непромокаемата торбичка, която вървеше в комплект с екипа за гребане.

– Кой беше? – попита Шон.

– Тайлър Уинго.

– Иска да си получи пистолета, а?

– Не. Изобщо не спомена за него.

– Тогава какво?

– Иска да ни наеме.

– Да ни наеме? – зяпна от изненада Шон. – За какво да ни наеме?

– За да открием какво се е случило с баща му.

– Знаем какво се е случило с него. Убили са го по време на бойни действия в Афганистан. Ние едва ли ще хукнем натам, за да потвърдим смъртта му – разбира се, ако Тайлър иска от нас именно това. То е работа на военните, които могат да се справят много добре и без нашата помощ. А и ти току-що каза, че не бива да си пъхаш носа където не ти е работа. Забрави ли, че се канехме да хванем първия самолет за Нова Зеландия?

– Това беше, преди момчето да се обади. Настоява да се срещнем.

– Къде? У тях ли?

– Не. Засега предпочита да запази това в тайна. Не спомена от кого, но явно става въпрос за мащехата му.

– Преди всичко той е малолетен и няма как да ни наеме – рече Шон. – Такъв е законът.

– Престани с твоите юридически интерпретации – погледна го разочаровано Мишел. – Вече не си адвокат.

– Адвокатът винаги си остава адвокат. Освен това не става въпрос само за интерпретации. Така печелим парите си.

– Сигурна съм, че ще ни плати.

– Радвам се, че си толкова убедена. Но аз нямам намерение да вземам пари от малолетен сирак за работа, която изключва каквото и да било разследване. Баща му е загинал и толкова. Пентагонът умее да идентифицира достатъчно добре тленните останки на войниците си. Освен това всички те носят медальони, удостоверяващи самоличността им, има база данни с ДНК-то им. След като го обявяват за мъртъв, значи наистина е мъртъв.

– Не знам дали Тайлър се съмнява в смъртта на баща си. Но със сигурност има друга причина, за да ни наеме.

– Каква е тя?

– Иска да знае как е загинал баща му.

– Нима от армията са пропуснали да им обяснят? Това е част от задълженията им, когато известяват близките.