Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Тя му благодари и затвори. Помъчи се да намери най-подходящите думи — изобщо не я биваше в лъжите и Ейприл обикновено усещаше на мига, когато нарочно пропускаше нещо, или пък украсяваше действителността. Натисна бутона за бързо избиране на номера й във Ванкувър и си преповтори най-важните подробности, преди Ейприл да вдигне.
— О, Боже мой! — ахна Ейприл. — Ранени ли са? Тежко?
— Ще се оправят, Ейприл, но са изгубили самолета си и са прекарали няколко часа в ледените води. Очевидно са имали време да облекат термокостюми и да надуят сала, а това също е нещо. От Бреговата охрана казват, че ги транспортират директно до болница „Провидънс“ и че ще кацнат всеки момент. Ейприл? Добре ли си?
— Да — отвърна несигурен гласец.
— Добре, ще се обадя на братята ти. Ти говори ли с тях?
— Да. Говорих с Дийн и оставих съобщение на Сам. Сам е във Финикс или там някъде.
— Аз ще му позвъня по клетъчния. Облечена ли си?
— А?
— Съсредоточи се, Ейприл. Навлякла ли си нещо друго, освен изуменото си изражение?
— А, не… Искам да кажа… не, не съм облечена.
— Тогава облечи нещо, хвърли в една чанта четката си за зъби и аварийния си комплект гримове, вземай таксито, което ще ти поръчам, и потегляй към Международното летище на Ванкувър. Обади ми се от таксито, още щом шофьорът потегли.
— Добре. О, Господи, Грейси! Значи са катастрофирали?
— Родителите ти ще имат нужда от теб в Анкъридж, колкото е възможно по-скоро. Аз… не мога да дойда веднага. Тук съм под пара.
— Добре, няма нищо.
— Ще ти уредя билет и ще изпратя такси. Можеш ли да бъдеш долу, на входа, до десет минути?
— Да.
— Ей, детенце, те ще се оправят. А ти се вземи в ръце.
— Взела съм се, Грейси. Наистина. Благодаря ти. Давай да свършваме, че да се обличам.
Грейси остави слушалката и се замисли за няколко секунди. В душата й пропълзя потискаща тревога. Дали състоянието на Арли и Рейчъл Роузън наистина не бе критично? Дали лейтенантът бе споменал за парализа, или тя самата?
„Мили боже, дано да са цели и невредими!“
Застави се да вдигне слушалката и да започне да набира разни номера. Трябваше да намери такси, което да вземе Ейприл и да я откара на летището за първия полет до Анкъридж.
По време на полета към Анкъридж
Последните няколко часа от живота на Арли Роузън бяха преминали като някакъв странен сън. Имаше вертолети и студени, жилещи пръски от океанските вълни, а когато се опита да се изключи и да заспи, сънят стана още по-напрегнат — с викове и люлееща се спасителна „кошница“, с ръце, които го издърпват… А сега в някаква безкрайно отдалечена част от него витаеше ново възприятие — забиващи се иглички и топлийки, ледено-горещо усещане на фона на гърмящия, какофоничен шум на някакъв двигател, който, реши той, би трябвало да не е сън, а истина.
Сънят трябваше да има нещо общо със самолета му, но какво точно — не беше ясно. Сигурно Рейчъл щеше да се ококори, когато й разкажеше тази чудновата история на сутринта.
Рейчъл!
Почакай… не беше ли тя до него в леглото? Не беше ли той у дома си? Не, у дома не бе толкова шумно, нито толкова студено. Спомни си, че му бе станало много студено, на нея — също. Трябваше да я попита… ако можеше само да се обърне и да я прегърне.
Но да се обърне се оказа кой знае защо ужасно трудно. Тялото му не искаше да го слуша.
Арли се насили да отвори очи и да погледне наляво, покрай надвесилото се над него лице на човек в оранжев пилотски костюм. Странно. Този сън ставаше наистина прекалено чудноват. Видя Рейчъл да лежи на метър от себе си и над нея също се бяха надвесили някакви хора.
— Рейчъл?
Арли бе съвсем сигурен, че бе извикал името й, само че не чу гласа си. Ала Рейчъл извъртя глава и го погледна.
„Е, всичко е наред тогава“ — реши той, опита се да отвърне на усмивката й и потъна в сън, точно когато вратата на вертолета се отвори рязко от очакващия ги екип санитари.
Пета глава
Вторник, ден втори
Офиси на компанията „Юниуейв“
База на ВВС „Елмъндорф“, Аляска
В продължение на двайсет минути генерал-майор Мак МакАдамс слуша гладкото изложение на Джо Дейвис защо главната съставна част на проекта „Скайхук“ — тъй наречената система „Бумеранг“ — е готова за приемане от ВВС.