Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Мисля, че сме наясно! — втренчи се той в Бен. — Нашите момчета току-що са открили повредена платка в компютъра на Бен на борда на гълфстрийма и това е платката, която управлява надлъжното клатене и височината, както и свързващите релейни данни за управление на полета.
Мартин се усмихна и въздъхна, докато вдигаше победоносно палец.
— Страхотно!
Бен обаче не се усмихваше. Председателят забеляза това.
— Бен? Не ми се виждаш убеден.
— Ами…
— Казвай.
Младият мъж прехапа устни, после се усмихна и поклати глава.
— Не искам да съм черната овца в стадото и понеже не съм видял какво са открили, смятам да приключим с прегледа на програмата, за да сме сигурни, че няма да възникне нещо ново.
— Бен… — понечи да каже нещо Джо Дейвис и посегна да го улови за ръката, ала погледът на Бен Джоунс бе закован в този на Уил Мартин върху прозрачната стена на екрана.
— Остави го, Джо — нареди тихо Мартин. — Всички тук могат да вземат думата.
— Ами, първо, не бива да се опитваме да правим изпитателно-приемен полет тази вечер, просто за в случай, че съм прав. Ако провалим и него, доколкото разбирам, ще провалим сроковете за приемане и разплащане.
Уил Мартин бавно кимаше, докато гледаше младия инженер и забеляза как върху челото му започна да избива пот.
— Добре — продължи Бен. — Това, което ще кажа, няма нищо общо с факта, че снощи за малко не се претрепахме с гълфстрийма. Просто искам да сме сигурни, че сме направили нещата както трябва, а вероятността проблемът да е просто в някаква платка, а не в софтуера, наистина ме съмнява и плаши. В крайна сметка ние се движехме ужасно бързо.
— Значи смяташ, че проблемът може да е софтуерен. Не си ли ти отговорният за софтуера инженер, Бен? — попита председателят. Думите и тонът му бяха благи, ала внушението бе ужасяващо. Ето, че главният инженер по софтуера съобщаваше на шефа си, че на собствения му двугодишен труд трябваше да се лепне етикет „ненадежден“ и то в дванайсет без пет.
— Да, господин председател — успя да каже Бен, — но всичко, което се случи снощи бе прекалено точно — имам предвид петнайсетте метра височина — за да бъде обяснено с „изпържена“ платка. По мое мнение.
— Това предположение ли е, Бен, или имаш някакво твърдо доказателство?
— Всичко е предположение, господин Мартин, докато не намерим погрешния ред в кода… но това е добро предположение. Повредените вериги не спират един самолет точно на петнайсет метра височина. Най-малкото мисля, че не биха го сторили. Вижте, много съжалявам, но…
— Преди секунда спомена нещо за… какво казахте? Че сте се движели прекалено бързо? Какво имаше предвид, Бен?
От вниманието на Уил Мартин не убягна факта, че Джо Дейвис гледаше Бен Коул с ледено изражение.
— Онова, което имам, или имах предвид, сър, е, че при този проект бяхме подложени на огромно напрежение и макар да съм убеден, че всички се стремяха да дадат най-доброто от себе си, за да успеем от първия път, истината е, че това е много сложна софтуерна програма с милиони редове кодове и се безпокоя, че още не сме я тествали напълно. Във всеки случай — не достатъчно, за да я пуснем в експлоатация.
— Добре, благодаря за предупреждението — започна Мартин, кимна на Бен Коул, поизправи се и огледа поред всички около масата. — Ето каква е ситуацията, момчета. Според договора, до събота вечерта трябва да предадем тази система на генерал МакАдамс, или ще се случат две много нежелателни неща. Първо, няма да ни връчат онзи малък зелен държавен чек за сто деветдесет и три милиона долара, от които тази компания се нуждае до сряда, за да избегне фалита и да остане на повърхността, както и да се разплати с вас. Второ, навлизаме в територията на наказателните клаузи в договора за закъснение при доставката и започваме да губим по двеста и петдесет хиляди долара на ден, което прави милион и седемстотин и петдесет хиляди на седмица. Не можем да си позволим нито един от двата варианта. Както знаете, тази година изгубихме два други договора, рейтингът на акциите ни отиде в канала, използвали сме почти всичко от кредитните си линии и сме пред катастрофа. Затова, ако не сме сигурни, че можем да постигнем безопасност, няма да летим. Но ако има някакъв начин да закърпим положението, за да летим безопасно и в същото време да шашнем МакАдамс и да го накараме да приеме тази проклета система „Бумеранг“, аз казвам: да намерим начин да го сторим. Сега. Тази вечер. Необходимо ни е творческо мислене, но със скоростта на светлината. Ясно ли е?