Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
Дейвид вдигна ръце в умоляващ жест:
— Мак, моля те! Опитвам се да бъда напълно откровен с теб.
— Наистина ли? Тогава ми обясни къде в цялото твое изложение се споменаваше нещо за възможността от логическа грешка в програмата? Защо системата ще снижи гълфстрийма до петнайсет метра височина и ще го задържи на нея, Джо? Да не ме смяташ за идиот? Това не е проблем в хардуера, а в софтуера и няма да губим време да си обясняваме неща, които и двамата знаем. Виж какво, отнасям се със съчувствие към положението ти. Заинтересован съм една от компаниите основни доставчици за отбраната да е в добро здраве и определено съм наясно, че вашата фирма виси на косъм с този проект. Но онова, което се случи снощи, не е толкова просто, колкото се опитваш да го представиш. Така че или до шест часа вечерта ще получа отговори, или приемателните изпитания ще се отложат най-рано до следващия понеделник, когато ще попаднете вече в зоната на наказателните санкции.
— До шест тази вечер? — Джо Дейвис изглеждаше така, сякаш току-що му бяха прочели смъртната присъда.
— Ще се видим отново тук, в тази стая, точно в шест. И още нещо, Джо — доведи със себе си доктор Коул, както и двамата пилоти на гълфстрийма.
— Доктор Коул няма да участва в тазвечерния изпитателен полет.
— Защо?
— Ами… мисля, че имаме някакъв проблем с графиците.
МакАдамс се изправи и посочи към масата.
— Доведи го тук, Джо. И това не подлежи на обсъждане.
След което генералът се обърна и излезе от стаята, преди Дейвис да успее да отговори.
Зона за отдих и възстановяване на военновъздушната база „Елмъндорф“
Бен Коул намали крачка по пътечката за кросове, от която се виждаше писта 05 и наостри уши, опитвайки се да улови някакъв друг шум на фона на ревящите двигатели на излитащ F-15. След като грохотът от мощната машина затихна, се чу електронно изпиукване и той спря, за да извади клетъчния си телефон и да прочете съобщението му.
— Не си прави труда — чу се женски глас на няколко метра зад гърба му. Бен се обърна и изненадан видя Линдзи Уайт, непосредствената му началничка след Джо Дейвис да идва по пътеката. — Съобщението е от мен, питам къде мога да те намеря.
— Линдзи! Ами, май можеш да ме намериш тук.
Той се взря в изписаните на екранчето думи, които тя току-що бе произнесла, след това прибра телефона, осъзнал, че сиво-бялата кожена грейка, с която бе облечена, не издаваше намеренията й да спортува.
— Доколкото разбирам, няма да ми правиш компания в тичането.
Тя се усмихна и поклати глава, приближи до него и отметна назад дългата си до раменете коса.
— Моята политика е да тичам, само когато ме гонят.
Той също се усмихна и посочи на север.
— Ще повървим ли?
— Разбира се.
Повървяха малко в мълчание, после Линдзи заговори:
— Не си и възнамерявал да се подчиниш на заповедта и да си останеш довечера у дома, нали?
Той й хвърли поглед през рамо, но тя продължи да гледа напред.
— Не. Познавам системата по-добре от всеки друг и… аз съм отговорен за нея.
— Но… се боиш?
Бен отново я погледна и този път изчака, докато и тя отвърне със същото.
— Линдзи, аз съм ужасен.
— Не би трябвало да говорим тук, на открито, за „черен“ проект, тъй че намали до минимум движението на устните си и говори съвсем тихо — рече тя и леко се опря о него. — Знаеш, че инсталират втори авариен ключ за прекратяване на връзката, нали?
— Да, който обаче пак си остава зависим от компютъра. Той ще сработи, само ако… — не доизрече мисълта си той.
— Ако какво? — подкани го тя.
Той се наведе леко към нея, като се питаше дали наистина съществува достатъчно усъвършенствана апаратура за подслушване, която да улови тихо изречените през стиснати устни думи.
— Линдзи, опитах се да обясня на всички, че онова, което снощи се повреди, не е просто някаква си калпава платка. То е нещо в софтуерния код и ако се случи отново, недей забравя, че сме дали на системата маса различни възможности да поеме пълния контрол над самолета.
— Бен, почакай — спря го тя. — Не ти правя свалка или някакво сексуално предложение, ясно ли е?
— Какво? — рече той и гласът му потрепери, сякаш заекваше.
Тя се приближи към него.
— Трябва да бъдем много внимателни да не ни уловят, че разговаряме на открито за това, тъй че… това е просто начин да изглеждаме поне донякъде невинни, докато си шепнем.