Warcross
- Автор: Лу Мари
- Серия: Warcross #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-956-9
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Warcross». Краткое содержание книги:
Играчите най-сетне излизат, разпръснати в двата срещуположни края на масива от реещи се острови.
Отбор „Алфа“ — отборът, за който ще викам аз, е в далечния край. Оставям Кийра и политам нататък да ги огледам по-добре.
Според правилника за официалните участници, професионални Warcross играчи, виртуалните им образи трябва да изглеждат точно както те изглеждат в реалността, без всевъзможните шантави персонализации на аватара, с които могат да се сдобият типичните потребители, и всички членове на отбора трябва да са облечени в един цвят. Цветът на отбор „Алфа“ е синият. Ето я Джена — само руса коса и стегнати мускули, съвършено видение в нейната синя прилепнала Warcross броня, чиято подобна на драконови люспи текстура е разработена в съответствие с нивото. Тя е една от най-младите играчи — едва осемнайсетгодишна, колкото мен, и е от Ирландия. Докато я наблюдавам, тя отмята коса над раменете си и поставя ръце на хълбоците. Сребристите предпазители на ръцете ѝ лъщят на слънцето, както и еднаквите ножове, закопчани с каиши на бедрата ѝ. Публиката крещи одобрително.
Върху реещ се наблизо остров е застанал Макс. Макс, син на милионери, е завършил Харвард. Позицията му в Warcross е боец — само мощ и мускули, неговата цел не е да преследва артефакта, а да поваля другите. На двайсет и осем години, той е най-възрастният играч в тазгодишния турнир. Сега той се усмихва и зъбите му се белват на фона на тъмната му кожа. Нараменниците му са огромни и издути, толкова лъскави, че в тях се отразява небето.
Ето го и Ашър, капитана на отбора, който е най-далече от мястото, където хвърча аз. В началото всички го знаеха само като по-малкия брат на Даниел Бату Уинг, известен актьор и каскадьор, но днес Ашър вече си е спечелил своя собствена слава благодарение на Warcross. Кестенявата му коса е страшно гъста и толкова светла, че е почти руса. Очите му са игриви и сини, същите на цвят като виртуалния океан под него, а тъмносапфирената му броня е допълнена със стоманени нараменници и кожени ремъци, обвиващи ръцете и кръста му.
Той се ухилва дръзко и изкрещява предизвикателство към другия отбор в срещуположния край на света от играта и това направо подлудява публиката. Когато превключвам картината, за да видя публиката в „Токио Доум“, те пищят името му и размахват като луди светещи палки. АШЪР, ОЖЕНИ СЕ ЗА МЕН!!! — крещят плакатите на фенките. Ашър казва нещо по закритата си линия, само съотборниците му могат да чуят думите. Над главата му се рее блестящ син скъпоценен камък. Това е артефактът на отбора му.
Коментаторката е започнала официалния ритуал преди играта — изчита нещо за доброто спортсменство и почтената игра. Докато тя чете, вниманието ми се прехвърля към отбор „Бета“. Те носят брони в червено, разбира се — ежегодният мач по случай откриването винаги налага цветен дрескод за отборите: червено срещу синьо. Над главата на Пен, капитана на „Бета“, се рее искрящ червен артефакт. Двамата с Ашър се ухилват самодоволно един на друг и това кара публиката да се разбеснее.
В слушалките ми коментаторката завършва речта си с вече стандартното напомняне за новаците сред публиката за целта на играта:
— Запомнете, отбори, вие имате една-едничка цел — да отнемете артефакта на противника, преди той да отнеме вашия!
Всички играчи вдигат десница, свита в юмрук, и се удрят два пъти в гърдите — стандартният отговор, че признават правилата. Следва кратка пауза, сякаш всичко в играта внезапно е замръзнало.
— Готови, старт! — обявява коментаторката.
Светът се разтреперва от рева на невидимата публика и облаците в небето политат стремглаво. Бурята, надвиснала в черно над хоризонта, връхлита към нас със страховита бързина и с всяка изминала секунда мълниите пращят все по-близо. Както във всеки свят от Warcross, с течение на играта тя става все по-трудна.
Същевременно над много от островите се появяват и увисват в небето множество яркоцветни кълба. Тези виртуални обекти се наричат пауъръп: временни избухвания на свръхскорост или свръхсила, крила, които ти помагат да полетиш за кратък период от време, щитове, способни да спрат вражеска атака, и така нататък. Съществуват десетки най-различни пауъръпи, които потенциално могат да се появят в играта, и постоянно се добавят нови. Пауъръпите от нисък клас изобилстват (например нещо, което ти помага да подскочиш педя по-високо). И в момента виждам три от тях да се реят над островите близо до мен. Но пауъръп от висок клас (например способността да летиш през цялото времетраене на играта) са много редки и труднодостъпни. Някои пауъръпи са толкова ценни, че отборът може да прати един от играчите си да ги издирва, докато трае битката.