Шивачките се суетяха, привършваха зашиването на някое копче, премерването на ръкав, довършването на подгъв, наместването на гънка. Сред тях кралица Селиан се беше оставила в ръцете им, стоеше права и повдигаше ръка, ако беше необходимо. Висока и слаба, все още красива, с тъмни очи и строги устни, тя стоеше невъзмутимо, но очите ѝ следяха всичко наоколо и от време на време караше жените да се отдръпнат, за да може да се види в голямото огледало, поставено пред нея. Това щеше да бъде тоалетът, който тя щеше да носи скоро, на едно събитие, което щеше да отбележи триумфа на нейната политика и да я наложи в очите на всички като властващата кралица на Върховното кралство. Събитие, достойно да бъде разказано в Хрониките.
Кралицата извърна глава към една от почетните госпожици, която ѝ показваше различни бижута върху сатенена възглавничка. Тъкмо показваше едно от тях, когато известиха, че господин Естеверис желае да бъде приет. Кралицата въздъхна и позволи на своя министър да влезе. Зад гърба ѝ една от шивачките се качи на малка табуретка, за да ѝ сложи колието от злато и рубини, което беше избрала.
Появи се мъж на петдесетина години, дебел и плешив, облечен разкошно, с пръсти, отрупани с пръстени. Като бивш прелат, Естеверис беше предпазлив човек и умел политик, който никога не нарушаваше поведението си на благочестиво спокойствие. Минаваше за човек, който знае всичко за интригите и заговорите, които се крояха във Върховното кралство. Независимо от безбройните шпиони, които поддържаше, и от добрите души, които идваха спонтанно да му се изповядат с надеждата за някаква облага, това несъмнено беше неискрено. Но Естеверис внимаваше да не противоречи на тези слухове и дори се стараеше хората да ги смятат за истина.
Той се поклони.
— Господарке.
— На какво дължа посещението ви, господин министре?
— Дойдоха нови вести, господарке. Вести от Цитаделата.
— Слушам ви.
Естеверис не отговори.
И тъй като продължаваше да чака, кралица Селиан разбра и изгони придворните си. Стаята се опразни за няколко мига и веднага щом вратата на преддверието ѝ беше затворена, кралицата натърти:
— Е?
Министърът загрижено каза:
— Върховният крал отново прие посланик на Събранието на Ирканс.
Тъй като кралицата не реагираше, той добави:
— За втори път само за няколко месеца, господарке.
Но кралицата продължаваше да е безразлична. Тогава той настоя:
— След първата среща Върховният крал нареди да се проведе процеса, който оневини Лорн Аскариан. А сега научавам, че един взвод е напуснал Цитаделата, за да иде в Самаранд. В Самаранд, където принц Алдеран скоро ще дебаркира, господарке. Това не може да е съвпадение…
Естеверис замълча, убеден, че кралицата ще реагира.
Не се излъга.
С бързо щракване с пръсти тя посочи една масичка, на която беше подреден сервиз от позлатено сребро. Като се поклони, министърът отиде да напълни една чаша с вино, а кралицата седна в едно кресло с ниска облегалка. Тя пое чашата, която Естеверис ѝ поднесе, и едва натопи устни в нея.
— Струва ми се, че също така не знаете какво е било казано на втората среща, нито на първата…
— Не, господарке — призна министърът превзето.
— Нямате ли шпиони в Цитаделата?
— Само неколцина, господарке.
— Но, за щастие, твърде ефикасни…
Естеверис познаваше достатъчно добре кралица Селиан, за да знае, че никога не беше добър знак, когато тя иронизира.
— Върховният крал прие сам пратеника на Събранието — обясни той. — Дори Норфолд, капитанът на стражата му, остана пред вратата. Моите шпиони не могат да рискуват да…
С движение на ръката кралица Селиан го накара да замълчи, после, като се сдържаше, почука с върха на ноктите си по облегалката на креслото си.
![Върховното кралство [Рицарят] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/3/vrhovnoto-kralstvo-ricaryat-download.jpg)
