Книга за Любовта

Но в това оставане в чувственото поле на земночовешкия обсег на съзнанието, така добре познато на мен и на моите братя, не трябва да се опитвате да виждате някакво обгърнато в мистерии „чудо“!

Всъщност става въпрос само за едно, осъществено в точно съответствие с духовните закони, фиксиране на съзнанието, — далеч отвъд продължителността на живота на земното човешко тяло, — до последния трепет на душевните търсения в сферата на тази планета.

Че тук се принася немалка жертва, следва от самата необходимост да се остане като носител на съзнанието — в едно самосътворено, наистина недостъпно за земните сетива, но подчинено все още на невидимия физически свят тяло...

А естеството на такова фиксиране на съзнанието налага съпреживяването на всяко душевно страдание на цялото човечество и само предвечната огнена сила на любовтае може да направи това съпреживяване на всички човешки страдания поносимо за самообвързалото се съзнание на Светещия,, докато и последният от неговите земни човешки братя не премине в Светлината.

7.4 <<<        СПАСИТЕЛНА СВЕТЛИНА

Днешните читатели на тези думи са наследници на твърде разнородни религиозни учения и не е лесно сърцата им да бъдат насочени към онази единствено висока цел, от която спасително светлите лъчи на любовта струят вечно в света на душите, — освобождаващи обвързаното, за да се върнат после отново в Праизвора на всяка любов, от който блика любов, защото той самият е изцяло любов.—

Могат да се намерят немалко самонадеяни „вярващи“, които с насмешка си въобразяват, че стоят много по-високо от такова едно учение, изпадайки в хипнотично самоуспокоение, че тяхната е единствено „правата вяра“.

А други, отдавна отхвърлили всяка религиозна обвързаност, ще трябва да се пазят от сляпата подозрителност, че възвестеното чрез моето слово учение е само едно възкресяване на древни човешки заблуди, предрешени като нова илюзорна вяра, която, — ако беше така,, — щеше безспорно да посее само нов мрак в душите.

Но тук аз давам и на едните, и на другите само обосновка на техните собствени разбирания, — защото лишена от крайна основа е всяка вяра, която не стига до най-дълбоките фундаменти на своите учения, и всяко знание е обосновано само тогава, когато се корени дълбоко в родените от Вечността скали...

Спасителна светлина струи от онази възвишена любов, която словото ми иска да запали в теб, независимо дали живееш с благочестива вяра по древния закон, или пък сам си създал своите закони! —

И когато свидетелствувам за онзи “най-силно любещ", когото една тесногръда вяра счита само за свой, въпреки че на практика неговият образ е бил твърде често използуван от тази вяра като знаме на омразата, — моето свидетелство е дело на неговата собствена воля, защото в крайния акт на любов преди земната си смърт той свято осени цялото човечество и стана за всички „спасител“ от едно обвързване, което можеше да разтрогне само един любещ, превъзхождащ по развитието на огнената сила на любовта си всички, живели някога в любов на земята! —