Книга за Любовта
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Книга за Любовта». Краткое содержание книги:
В тази „земна" любов ти все още някога желаеш, защото любовта тук се стреми към предмета, към обекта на тази любов; — докато в „небесната“ си форма любовта става сама на cебе си обект и там всяко въжделение те напуска.
В “земната" форма на любовта има винаги едно домогване, едно посягане, едно заграбване и притегляне; — докато в „небесната“ си форма тя се превръща във вътрешно сияние, в топло излъчване, — в едно преливане от вътрешното към всичко външно...
Едва тази висша форма на любовта твори всички истински духовни чудеса на вътрешно пробуждане и кара да оживее в теб „от само себе си“ всичко, което все още се мъчиш да постигнеш, вярвайки, че някакъв мистериозен, метод, някакви „тренировки“ един ден ще го доближат до теб!
А твоето дружелюбие към хората и твоят ламтеж към духовно обсебване, които ти наричаш „любов“, не могат никога да ти дадат силата, която наистина и в най-буквалния смисъл е „по-силна от смъртта.“!--
Всичко, което си означавал досега с думата „любов“, когато си мислел не само за низшата степен на любовта, свързана с взаимното физическо влечение, — всичко това ще добие истински завършен вид едва тогава, когато ти самият бъдеш изпълнен от изначалната огнена сила на любовта!
От цялото ти същество тогава ще блика онова, за чието реализиране днес полагаш още толкова много усилия! —
А щом разгориш в себе си изначалната огнена сила на любовта, ти непрекъснато ще излъчваш от себе си нейната еманация и всичко, което се доближи до теб, ще усеща това непрекъснато излъчване.
Онова, което преди ти е оказвало съпротива или се е нахвърляло върху теб, когато си се изпречвал на пътя му, ще дойде тогава при теб, за да ти стане доброволен съюзник!
От теб обаче се изисква едно вътрешно пренасочване, за да можеш да пламнеш и да се превърнеш в огнено слънце на великата сила на любовта. —
Без това съзнателно пренасочване, без такава трайно поддържана нова нагласа на твоите стремления ти няма никога да постигнеш любовта!
Трябва да си твърдо решен да се преобразиш, ако искаш да се видиш преобразен! — —
Досега ти и в Духа все си искал нещо, но тук може да ти се даде само онова, което още не притежаваш, все едно за какво се молиш и все едно дали знаеш за духовното си богатство или не. —
Но ти вече притежаваш в себе си, макар и без да съзнаваш това, възвишената сила на любовта, за която говоря, така че не е нужно тя тепърва да ти се дава, и само от тебе зависи дали си готов да я използуваш, за да може тя да ги се разкрие! –
Ти трябва да искаш да се превърнеш в „слънце", което излъчва своето сияние от себе си,-- и ако поддържаш трайно тази воля, ти все повече и повече ще се разгаряш в пламъка на най-висшата форма на изява на любовта!
В теб все още има твърде много страх от това пламване!
Твоят глупав страх да не би да загубиш себе си те възпира от смелата крачка, кояти трябва да предприемеш!
Ти усещаш наистина в себе си една умерена топлинка, наричаш я „любов“ и спокойно се задоволяваш с нея, — но защо тогава се чудиш, че лъчите на тази слаба топлина не могат да направят нищо нито в теб самия, нито навън, че те си остават напълно безсилни дори по отношение на твоята земна съдба! —
Ти не подозираш още до какво могъщо излъчване би могъл да стигнеш, ако твърдо поискаш сам да се превърнеш в “слънце”— вместо от други слънца инертно да очакваш съгряващи или укрепващи силата духовни лъчи!
Всичко в теб трябва да иска отсега нататък да дава, за да можеш от себе си да получиш най-висшето благо, което е в теб самия!
Дори ако онова, което имаш отначало да дадеш, ти се струва още твърде оскъдно и малко, и това малко ще е напълно достатъчно, за да стигнеш до „лъчене“, стига само да запазиш в себе си волята повече да даваш, -отколкото да очакваш от другите!
Разказва се как някакъв индийски принц запитал веднъж един йогин какви са усещанията на постигналия съвършенство човек. А йогинът отвърнал, че веднъж бил запитан и за чувствата на обичащия, но единственият му отговор бил:
„Като обикнеш, ще узнаеш.“ —
Така и аз мога да ти говоря тук за най-възвишената форма на любовта като вечна, пракосмична сила, само в образи, защото ми е така невъзможно да ти обясня с думи тази „небесна“ любов, както и да те накарам с думи да почувствуваш онази друга форма на любовта, която хората наричат „земна“, понеже намира изява само в земния живот. –