Книга за Любовта
- Автор: BO YIN RA
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая религиозная литература
Электронная книга - «Книга за Любовта». Краткое содержание книги:
И в двата случая ти трябва да се оставиш да те обземат пламъците на любовта, ако искаш да узнаеш какво в действителност е любовта както в своята обвързана с физическото форма, така и в най-висшата си духовна изява!
Както носиш в себе си „земната”, форма на любовта дори тогава, когато нейният огън още не те е запалил, така и „небесната“ форма на същата сила е по всяко време в теб, макар и да не е стигнала още до съзнанието ти, — сила, чието действие се простира далеч отвъд този земен живот и която ти дарява божествена свобода тук на земята, защото всичко срещнато по твоя път е принудено да се преклони пред нея — —
За такава любов и за нейното всемогъщество е говорил някога възвишеният Учител от Назарет, а и самият той е черпил цялата си сила от тази любов...
За такава любов говори и онзи любещ, който става най-големият проповедник на учението на Йешуа, когато казва за себе си: „Щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.“ — Наистина и двете издават звук, когато бъдат ударени отвън, но им липсва вътрешен живот, единствено способен сам да породи звука. —
А любовта, за която се говори тук, действува винаги сама по себе си без тласък отвън!
Колко дълго още човекът на земята ще остава затворен за тази любов?! —
Малцина само са знаели за нея, — малцина само са ставали неин съсъд, — измежду всички поколения, огрети някога от светлината на това земно слънце.
Силите на външната земна природа отдавна са познали човека като свой повелител, но във вътрешната си сфера той се задоволява с плахи опити за примирие със собствените си сили, защото не познава високата сила в себе си, с която би станал не само господар на вътрешните сили на собствената си физическа природа, — но и способен да оказва неподозирано въздействие дори навън, стига само една по-голяма част от земното човечество да се обедини в тази сила...
Навсякъде, където някоя душа е намирала път за измъкване от мрака, навсякъде, където е било осъществено някое възвишено дело, излъчващо своето сияние векове наред, където животното в човека е бивало принудено да се подчини на духовния Човек, във всички тия случаи високата сила се е пробуждала в отделни единици, за да се прелее после в мнозина, запалвайки ги със своя огън.—
Но така запалените винаги са оставяли небесния огън отново да загасне, защото са били прекалено инертни, за да го иодхранват от себе си...
И на тези мрачни дни на бясна омраза, вдъхнали отново мощ у „Бога на отмъщението“, когото така силно любещият от Назарет учеше да обезсилваме, — на тези дни на вавилонско стълпотворение на мозъците, — на породената от погрешно насочената творческа воля яростна страст към унищожение, — на тези дни, изсипващи се като удари на чук, нанасяни oт разбеснели се изчадия на преизподнята върху главата на бедното човечество, за да превърнат във варварски хаос, в купчина смет онова, което духовната Светлина е съградила някога в победата си над животинското затъпление, — на тези дни ще бъде сложен край едва тогава, когато всесилието на любовта доведе до този край.--
Опустошаващият всичко пожар, който разнася днес на черни кълба задушливия си отровен пушек над земи и морета, не може да се угаси с водопадите от лозунги, сипещи се от устата на надуто жестикулиращи оратори!-
Зелената листва, която загива овъглена днес, имаше нужда от слънчева топлина, — но тъй като не намери слънце през тези дни, в своя копнеж за светлина и топлина тя стана плячка на подземни пожари.
Блажен е, който няма да е принуден да признае пред себе си: „И аз бях някога един от тези, чрез които младата гора, унищожавана сега от огъня на един световен горски пожар, бе измамно лишена от така нужната и слънчева топлина!“...
Не може вече да се „угаси“ осъденото да изтлее в себе си; — но нека никой не се заблуждава: — — копнежът за светлина и топлина няма да напусне сърцата на ония, които не са станали жертва на пожара, защото този копнеж е пробуден от дълбока, изначална воля и никаква земна сила не може да попречи на неговото осъществление!
Той се стреми към сияйни „слънца“, които неуморно разпращат топлина и светлина.—
Този копнеж ще отличи и ще отхвърли, всичко, от което не се излъчва любов!