Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
Иначе Нат, имайки предвид желанията на баща ти, мога да смятам изхода за успешен, ако успеем да изтъргуваме бързото му оттегляне от съда срещу споразумение с етичната комисия да не предприемат други – или поне не прекалено строги – мерки срещу него. Искам да уредим нещата така, че в крайна сметка да може отново да работи в системата на правосъдието.
За момент мисълта за трудностите, пред които се изправя Ръсти – без работа, с твърде малко приятели и почти напълно загубил уважение от обществото – ни потиска и всички се умълчаваме.
Стигаме до изправителния център около час по-рано и прекарваме времето в едно денонощно кафене, зареждаме се с кофеин, за да не заспим, и дълго разглеждаме снимките на Мартините деца на телефона ѝ. Най-сетне, в три без петнайсет, тръгваме към затвора през пустото градче. Изправителният център е построен на територията на единствения женски затвор със строг режим в щата. Състои се от няколко бараки като в казарма и тухлена административна сграда в центъра, на чийто последен етаж е изолаторът. Наоколо има плевни и две ниви със соя и царевица, толкова висока, че отделните растения приличат на грациозни танцьорки, когато вятърът поклаща листата им. Макар че самият изправителен център е с облекчен режим, заради съседната институция всичко е заградено с външна телена ограда с шипове на върха и висока вътрешна тухлена стена с караулни кулички през около двеста метра.
За да заблудят допълнително медиите, Стърн и директорът на затвора са се разбрали Ръсти да бъде освободен през товарния вход в западния край на лагера, откъдето постоянно минават хора. Спираме там на покрита с чакъл алея пред масивната стоманена врата.
В три без няколко минути чуваме гласове в тихата нощ, после едно от огромните крила на портата се открехва. Ръсти Сабич излиза на светлината от фаровете на Марта, като закрива очите си с хартиен плик. Носи същия син костюм, както в деня, когато го осъдиха, няма вратовръзка, а косата му е удивително дълга и това ме изненадва повече, отколкото бялата брада, за която Нат ми разказваше след последните им свиждания. Освен това доста е отслабнал. Нат се приближава към него и се прегръщат. Макар че стоим на пет-шест метра от тях, в тихата нощ ясно чуваме плача на двамата мъже.
След известно време се пускат, избърсват очите си и се приближават хванати за ръце към нас. Стърн се е изправил с помощта на бастуна си. Ръсти прегръща силно двамата си адвокати, после, за кратко, и мен. В радостта си не сме забелязали, че зад нас е спряла друга кола, и аз се разтревожвам, но Санди обяснява, че това е един бивш фотограф от „Трибюн“, Феликс Лагън, на когото той специално се бил обадил. Стърн искал снимката за архива си, но можел също да я изтъргува с някой от вестниците срещу публикуването на статия, представяща нещата от позицията на Ръсти. Адвокатите, Нат и бившият затворник се хващат за ръце и позират за няколко снимки. После Ръсти сяда на предната седалка в джипа на Марта, а Лагън отпрашва. Двигателят на колата вече работи, когато от затвора излиза още някой и изтичва към нас. Надзирател с униформа. Ръсти смъква стъклото си и се ръкува с него, разменят си няколко думи на испански. След това и ние потегляме през облака прах, вдигнат от колата на Лагън. Ръсти Сабич се прибира у дома.
Пътят на връщане изглежда по-кратък. Марта кара с над сто и двайсет. След като видя клиента си, Санди се отказа да публикува снимката му. Ръсти е толкова променен, че така никой няма да го познае, освен ако медиите не издебнат да го снимат пред къщата му.
Той е и доста мълчалив сега, гледа през прозореца, като леко изръмжава от време на време, сякаш казва: „О, да, забравил съм какво е да си на открито, как изглежда, как се чувстваш.“ Отваря плика, с който излезе от затвора. Вътре са личните му вещи. Изважда кредитните карти от портфейла и ги разглежда дълго, сякаш се мъчи да си спомни за какво служат. Изглежда приятно изненадан, че мобилният му телефон още работи, макар че след няколко секунди червената лампичка примигва предупредително – батерията е изтощена.
– Можеш ли да ми обясниш какво става? – пита, след като сме пътували известно време.
– Какво да ти обясня? – пита Стърн, към когото е адресиран въпросът.
– Защо Томи постъпи така?
– Вече ти казах какво ми обясни той, Ръсти. Компютърът не е съхраняван правилно през нощта, преди да го пуснем в съда. Това решава случая в наша полза. Не могат да го използват като доказателство.
– Сигурно има още нещо. Не мислиш ли? Защо му трябва на Томи да изнася тази информация на сегашния етап?
– Защото така изисква законът. Това не е онзи Томи, както едно време. Всеки в града може да ти го каже. Освен това какво друго може да има?